Легендата за Родопа и Хемус

  

Родопа планина

  Много, много отдавна, сред безкрайни зелени треви и красиви, благоуханни цветя живеели щастливи хора. Между тях били Родопа и Хемус. Обич сгрявала сърцата им и тя била толкова силна, че предизвиквала възхищение у всички. Млада, красива, с пъргава походка, с очи сини като небето, Родопа всеки ден очаквала своя любим. Тръпнело сърцето на девойката, когато зърнела гордата, внушителна фигура на Хемус. А той пристъпвал към нея смирено, сякаш виждал пред себе си богиня. Щастие извирало от двамата влюбени, неземна и тайнствена красота ги обграждала и те дълго стояли един до друг, заслушани в музиката, родена от сърцата им. Всичко около тях притихвало, сякаш цялата природа коленичела пред чудото, наречено любов. Но ако хората се радвали на прекрасната обич между Родопа и Хемус, боговете им завидели. От своите небесни покои всемогъщият Зевс пожелал да има за себе си прекрасната Родопа. Предложил й неземно щасте, дори безсмъртие бил готов да й даде. Но нищо от това, което давал великият бог, не било толкова скъпо за Родопа, както обичта й към Хемус. Затова и отхвърлила предложеното й от Зевс безсмъртие. Но това предизвикало гнева на всемогъщия. Оскърблението било толкова силно, че не само Олимп затреперил, но и цялата земя усетила върху себе си божия гняв. В желанието си да отмъсти Зевс вкаменил сърцата на Хемус и Родопа и ги превърнал завинаги в планини. Надявал се, че по този начин ги е разделил завинаги, че е победил тяхната любов. Но макар и вкаменени, Родопа и Хемус съхранили завинаги в себе си любовта. И до ден днешен тя продължава да живее, да ги крепи и одухотворява. Векове наред те пленяват с красотата си – тя, нежна, галеща като ласка, а той горд, величествен, могъщ и непобедим. И днес, взрем ли се в тях не можем да не открием, че те продължават да се зоват, да се очакват и стремят един към друг. Родопа е обърнала цялото си лице,вечно зелено и младо, нагоре, сякаш търси своя любим. А Хемус е устремил поглед към нея и простира ръце, сякаш да я докосне.

Хемус (Стара планина)

"У любви нет прошедшего времени"

"В любовта няма минало време."

   Любовта е изключително красива, пъстра, богата, щедра, блага, нежна, добра, открита, искрена и чиста. Тя облагородява сърцето и душата на човек. Тя е могъща живителна сила, която твори, съзижда и никога не вехне. Това, разбира се, се отнася само до истинската любов, която дава, без да иска в замяна и помага, без да търси отплата. Казват, че тя трудно се открива. Спори се, че дори не съществува - била измислица, просто приказка от детска книжка. Сравняват вярата в нея с тази в Дядо Коледа. Това са думи, изречени от хора, които никога в живота си не са се срещали с тази вълшебница, не са виждали светлината, с която озарява монотонното ежедневие и го прави специално и необикновено.  Тя е като слънцето - стопля сърцето ти и осветлява нови хоризонти в най-чудни краски пред теб. А най-невероятното е, че тази огромна сила може да бъде открита там, където най-малко си очаквал. Тук ще си позволя да вмъкна едно тематично стихотворение на великия и гениален български писател Иван Вазов.

 Щастието

В насладите дирих го,

в труда и в мисълта,

в балканите търсих го,

в природата света;

в поезьята омайна

напразно го дирих:

на славата нетрайна

пелина само пих.

Измами след измами!

Несбъднати мечти!

Но в пътя на скръбта ми

изпречи ми се ти.

И щастьето - туй цвете

от сладостни лучи,

видях го, че ми свети

във твоите очи.

   Ако сте разбрали думите на поета и сте ги усетили като свои, то тогава вие сте щастливци, защото истинската любов присъства в живота ви. Срещата и познанството с нея не се забравят, защото те не отминават. Истинската остава и гради бъдеще независимо от обстоятелствата. Ето защо битува фразата: "В любовта няма минало време." Пожелавам ви да срещнете този слънчев поглед, който да преобрази живота ви към по-добро!

Ако не виждате прикаченото видео по-долу, отворете връзката към него.

http://vbox7.com/play:6d0e5fc1bd