Любовта е изключително красива, пъстра, богата, щедра, блага, нежна, добра, открита, искрена и чиста. Тя облагородява сърцето и душата на човек. Тя е могъща живителна сила, която твори, съзижда и никога не вехне. Това, разбира се, се отнася само до истинската любов, която дава, без да иска в замяна и помага, без да търси отплата. Казват, че тя трудно се открива. Спори се, че дори не съществува - била измислица, просто приказка от детска книжка. Сравняват вярата в нея с тази в Дядо Коледа. Това са думи, изречени от хора, които никога в живота си не са се срещали с тази вълшебница, не са виждали светлината, с която озарява монотонното ежедневие и го прави специално и необикновено. Тя е като слънцето - стопля сърцето ти и осветлява нови хоризонти в най-чудни краски пред теб. А най-невероятното е, че тази огромна сила може да бъде открита там, където най-малко си очаквал. Тук ще си позволя да вмъкна едно тематично стихотворение на великия и гениален български писател Иван Вазов.
Щастието
В насладите дирих го,
в труда и в мисълта,
в балканите търсих го,
в природата света;
в поезьята омайна
напразно го дирих:
на славата нетрайна
пелина само пих.
Измами след измами!
Несбъднати мечти!
Но в пътя на скръбта ми
изпречи ми се ти.
И щастьето - туй цвете
от сладостни лучи,
видях го, че ми свети
във твоите очи.
Ако сте разбрали думите на поета и сте ги усетили като свои, то тогава вие сте щастливци, защото истинската любов присъства в живота ви. Срещата и познанството с нея не се забравят, защото те не отминават. Истинската остава и гради бъдеще независимо от обстоятелствата. Ето защо битува фразата: "В любовта няма минало време." Пожелавам ви да срещнете този слънчев поглед, който да преобрази живота ви към по-добро!
Ако не виждате прикаченото видео по-долу, отворете връзката към него.
