Средновековният Дубровник - другата Венеция

Средновековният Дубровник - другата Венеция

    Средновековният Дубровник, наричан още другата Венеция, е бил независим град-държава в Адриатика. Той е бил оживен търговски център по пътя на коприната. Процъфтяването на града през Средновековието се дължи на морската търговия. На нея се дължи и фактът, че дубровнишката република става единствения град-държава в Адриатическо море способен да съперничи на Венеция. Благодарение на своето богатство и умела дипломация градът  впечатляващо се развива през XV и XVI в. В Дубровник процъфтява изкуството науката и културата. 

³ Географско положение

   Дубровник принадлежи към историко-географската област Далмация и е главен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров. Лежащ в началото на Дубровнишкия провлак, градът има близо 20 км брегова ивица, разчленена на много заливчета и курортни селища. Към Дубровник спадат и архипелагът на дванадесетте Елафитски острови, сред които най-известни са Лопуд, Колоцеп и Локрум.

Общ изглед на Дубровник

³ Произход на името Дубровник

   Съвременното название на града официално започва да се използва през 1918 г. след освобождението на южнославянските земи от австрийско владичество.

   В съчинението си “За управлението на империята” византийският  император Константин Багренородни обяснява, че названието на Рагуза (Ragusa, а също така Ragusium) идва от илирийската дума “рау” или “лау”, което означава скала. През Средновековието и в по-ново време, и то най-вече в славяноезична среда, се употребява и другото название на града – Дубровник. Изследователите отхвърлят възможността то да произлиза от славянската дума дъбрава. Изказано е мнение, че то вероятно е преиначена славянска версия на названието Epidavrum novum (Нови Епидавър). Така бегълците от стария Епидавър вероятно наричали новооснования от тях град на морската скала. Според езиковедите  названието Epidavrum novum претърпяло следната езикова еволюция: Epidavrum novum>>Epidavranovo>> Dabranovo>> Dubrovnik.

³ Основаването на града

     За точната дата на основаването на Дубровник няма конкретни исторически данни. В същото съчинение Константин Багренородни  разказва за славяно-аварски нашествия на Балканския полуостров през VI-VII в. Споменава се и за разрушените стари римски градове Салона и Епидавър. След превземането и разграбването на Епидавър в периода 614–617 г. част от неговите жители се оттеглили на около десетина километра на север и се заселили върху една издадена в морето скала, защитена откъм сушата от блатиста ивица. Там по-късно възникнал средновековният град Дубровник или Рагуза.

     Съществува и друга теория за произхода на града: Дубровник е основан през първата половина на VII в. от група бежанци от град Епидавър (днешен Цавтат). Те се установили на острова и го кръстили Лаус. Срещу тях на континенталната част, в подножието на планината Сърд, славяните изградили свое селище, което назовали Дубровник. Двете селища били разделени от канал, който бил засипан през XII в. и така се обединили. Днес този канал представлява централната улица на града, наречена Страдун.

Страдун - главната улица на града.

    Изграждането на защитните съоръжения започнало веднага след основаването на Дубровник и продължило няколко столетия. Хората се установили на западната  част на острова. Стръмните и почти непристъпни скали скоро били укрепени с каменни стени, образуващи крепост, която получила названието  “Castellum” или “Крепостта”. Така възникнала първата част на града, където впоследствие били разположени градските власти – князът и епископът.

       Първите столетия от съществуването на града били изпълнени с непрекъсната борба  с камъните, водата и блатистата почва. Нито един друг град по далматинското крайбрежие от самото си основаване не се е сблъсквал с подобни трудности, освен Венеция. Населенето постепенно започнало да строи дървени и каменни домове, разширявало площадите, на които издигали храмове и обществени сгради. Сякаш старата част на Дубровник се издигала от дълбините на лазурното море. Мощни крепостни стени от светъл камък и масивни кули заобикаляли града.

През IX в. Дубровник бил толкова добре укрепен, че успял да издържи 14-месечната обсада на сарацинския флот. 

³ Легендата за Св. Влас – Патронът на Дубровник

     Св. Влас става покровител на Дубровник през X в. Легендата гласи, че той се явил на сън на свещеник Стойко и го предупредил за подготвящото се нападение на венецианците. Казал му, че те са акустирали близо до остров Локрум и възнамеряват да нападнат града същата вечер.  След като сенатът проверил думите на Стойко, Св. Влас станал патрон на град Дубровник. Неговата статуя била изсечена на всички кули на крепостта и върху всички градски врати. Освен това той е изобразяван на флага, на всички официални печати и монети в Дубровник. Всяка година в негова чест гражданите организират празненства на 3-ти февруари. На този ден хората се обличат в носии, участват в процесия, в която носят неговите мощи. 

Изображение на покровителя на Дубровник  Св. Влас от художника от епохата на Възраждането Никола Божидарович

Флагът на Република Дубровник

   През следващите столетия в града се развивала както морската, така и сухопътната търговия по целия Балкански п-в и останалата част на Европа чак до бреговете на Черно море и Константинопол. Особено значение имали търговските връзки на Дубровник със съседните славянски княжества — Сърбия, Босна и България, в които дубровнишките търговци имали право на свободна търговия. 

дубровнишки търговец

³ Дубровник под Византийска власт

     От VII до XII в. Дубровник бил под властта на  Византия, но той успял да съхрани определена самостоятелност в обществения и политическия живот. През 1192 г. император Исак II Ангел издал грамота за Дубровник, с която му дал градски привилегии. Въпреки върховната власт на Византия Дубровник сключвал договори с редица италиански градове. Към края на XII в. градът бил на път да се превърне в търговски център със средиземноморско значение. Византийската власт при тези условия му била нужна само дотолкова, доколкото “византийската визитна картичка” все още имала някакъв престиж.

   През 1205 г. Дубровник бил окупиран от  Венеция, която контролирала града в продължение на 150 години. В периода на венецианско господство Дубровник станал важен доставчик на кожи, восък, сребро и др. метали за Венеция. Тя използвала Дубровник като своя морска база в южна Адриатика. 

 ³ Дубовник като част от Венецианска Романия

    През лятото на 1205 г. в Дубровник се настанил венециански управител. В официалните документи той носел названието ректор, а славянските съседи на далматинския град го наричали княз. Фигурата на ректора или княза символизирала венецианската върховна власт в Дубровник. Чрез институцията на венецианските управители обаче в Дубровник и в другите далматински градове проникнало венецианското влияние в системата на градското управление. В резултат на това влияние през 60-те и 70-те години на XIII в. всички далматински градове под венецианска власт изработили и приели свои градски статути, чрез които се превърнали в миниатюрни копия на града-република на Св. Марко. Всички техни органи на градското комунално управление намирали точни паралели в съответните венециански градски управленски структури.

  Градове като Дубровник можели да се превърнат в търговски конкуренти. Затова венецианската управа взела мерки за ограничаване на морската търговия. Въведени били високи мита за стоки, с които търгували дубровчани. През XIII в. градът, въпреки ограниченията, продължил да се развива като търговско пристанище.

    Към края на XIII в. дубровнишките корабостроители започнали да строят кораби, които по нищо не отстъпвали на построените във венецианския арсенал.

    В края на XIII в. и през  първите десетилетия на XIV в. развитието на Далмация и на далматинските градове се определяло от няколко фактора. На първо място, това било състоянието на основните политически сили с владения в региона: Унгария и Венеция. Венеция продължавала  да упражнява силно влияние по адриатическия бряг. Между Унгария и Венеция  пламнала ожесточена борба  за надмощие.

    Към третата  четвърт на XIII в. статути, които имали облика на “градски конституции”, били изработени и приети от всички далматински градове във венецианската сфера на влияние. Изработването и приемането на градски статут означавало край на развитието на града като градска община и началото на развитието му като град комуна. Дубровнишката “градска конституция“ била приета през 1272 г. и регламентирала комуналното му устройство. Тези нови градски закони превръщали градовете в комуни от олигархичен тип, каквато  била и самата Венеция.  В тях основната роля в управлението се падала на градския патрициат: върхушката от богати търговци и занаятчии. Обикновените граждани имали сравнително малко права в управлението, но се ползвали с редица привилегии в областта на здравеопазването, нортариалното дело и др.

³ Система на управление

     Венецианският суверенитет над града бил олицетворяван от фигурата на княза, наричан още ректор. Той бил венециански гражданин и мандатът му продължавал две години. Символ на градската автономия бил Сенатът, наричан Голям съвет (Consilium maius), в който влизат всички пълнолетни мъже, представители на дубровнишките аристократични фамилии. Техният брой варирал в зависимост от състоянието на градското население  и от възможността за попълване градското аристократично съсловие с нови членове. Обикновено Големият съвет  ограничавал достъпа на нови граждани до затворения кръг на старите аристократични фамилии. Този съвет се занимавал с въпроси, засягащи живота на комуната и особено с проблемите на морската и сухопътна търговия.

   Князът управлявал с помощта на “правителство” от 11 души, наричано Малък съвет (Consilium minus). Той заседавал 4 пъти седмично в “Княжески дворец”. Малкият съвет ръководел ежедневието на града и вземал решения по текущи проблеми на търговията, отношенията с други държави, градското устройство и др.

      Ролята на сенат играел съвещателен орган от 40 видни граждани, наричан “Съвет на помолените”(Consilium rogatorum). Съветът трябвало да реагира на случаи, за които компетенциите на Малкия съвет не били достатъчни, а свикването на Големия или било ненужно, или невъзможно.

          Тази система на управление била изцяло заимствана от Венеция.

двореца на княза

    В Дубровник символ на градското самоуправление била статуята на героя от френския епос Роланд. Наричали го Орландо и издигнали негова статуя на градския площад.

    През целия XIII в. и в началото на XIV в. Венеция разширила своето присъствие в Далмация. Династията на унгарските Анжуйци положила максимални усилия да изтласка Венеция от пристанищните и островните ù владения в Далмация. Към средата на XIV в. унгарският крал Шарл Роберт успял да усили значително своето влияние в Далмация.  

  През 1358г. окончателно освобождавайки се от венецианското господство и признавайки сюзеренните права на Унгария, Дубровник станал република. Предишното нейно название "Communitas Ragusina" - "Община Дубровник" било променено на "Respublica Ragusina" -"Република Дубровник". 

     Освобождаването от властта на Венеция способствало за бурния ръст на морската търговия, а също и за повишаването на значението на града като занаятчийски център. По ниво на развитие на занаятите Дубровник не отстъпвал на италианските градове.

    По време на разцвета на дубровнишката република пристанището ставало най-оживеното място в града. Там се натоварвали и разтоварвали стоки от Италия и Балканите. Тук жълтеел восък и мед, миришело на смола блестели сребро и мед, желязо и олово, мучал дубитък, товарели роби за продан в Западна Европа.

    През XIV – XV в. Дубровник станал голям град-пристанище с развита търговия и корабостроене. Той се превърнал в най-голямия пристанищен град сред другите по източната част на Адриатическото крайбрежие, един от най-добрите центрове на корабостроене в света, конкуриращ се с Венеция.

³ Отношенията между Република Дубровник и Османската империя

    Дубровник успял да се противопостави и на османските завоевания. Нашествието на Османската империя в Европа и на Балканския п-в заличило много държави от политическата карта на света, сред които Сърбия, Босна, Херциговина и части от Хърватия. Покорявайки ги една след друга турците достигнали до границата на република Дубровник. Свободата и съществуването на републиката се оказали под заплаха, но с помощта на изкусни интриги и дипломация градът успял да се съхрани в тези бурни времена на Балканите и да спаси своята независимост.

    През 1397 г., когато турците били още далеч от границите на Дубровник, било подписано първото търговско  споразумение с турския султан Баязид I  и по такъв начин била обезпечена свободната търговия с Османската империя. Република Дубровник станала васал на Портата и се задължавала да плаща дан (харадж), представляващ 12 500 дуката – повече от значителна сума за това време. Дубровник бил единствената християнска страна в Европа по това време, получаваща толкова изгодни търговски привилегии, които не били анулирани даже в епохата на сражения между християнските легиони и Османската империя.

   Дубровник умело балансирал между съперничещите си Венеция и Османската империя, като съхранявал фактическа независимост и водил изгодна търговия на Средиземноморието. Дубровник станал основият търговски канал на Османската империя на Адриатика. При заселването на дубровчани в турските градове на Балканите, те фактически монополизирали търговията в този регион. Поддържайки политика на неутралитет по време на войните на европейските държави с турците, Дубровник с успех разширил своите търговски връзки. Републиката създала постоянни свои представителства във всички големи пристанища на Средиземноморието.

    Що се отнася до строителството най-интензивно се е строило през XIV-XV в. Именно тогава крепостта придобила този вид, на който се възхищават всички и до днес. Обурудването на новите фортове и реконструкцията на старите продължила до края на XVII в.

   До средата на XIV в. се издигали градски кули, които отвън имали защитни зъбци, а отвътре – ограда от дърво. На върха на кулите имало площадки с временни дървени укрития за стражи. Отбранителните работи през XV в. превърнали Дубровник в истинска крепост, вероятно именно тогава е възникнала поговорката, станала впоследствие много известна: “Когато гонят заека, той се спасява в Дубровник”.

    Дубровнишката крепост е била проектирана от известни  архитекти от Италия и Далмация, в това число били и  Дж.. да Сиенна и флорентиецът М. Мике-лоцци, по-известен под името М. ди Бартоломео. Той издигнал западната и северната стени на крепостта, а в северозападния ъгъл, на най-високото място на крепостта, издигнал мощната и красива кула Минчета, кръстена на името на  семейство Минчетич, на чиято земя е била издигната. Кулата се вижда от всякъде и жителите на Дубровник я  считат не само за  най-могъщата, но и за най-елегантната в града.

    Именно кулата Минчета винаги се е изобразявала като символ на дубровнишката република. От площадката на върха на Минчета се вижда добре форт Св. Лорънс — грандиозно крепостно съоръжение, издигнато на върха на огромна скала (37 метра над морското равнище). Днес жителите на Дубровник назовават този форт своя “беловлас старец”, на неговата врата е съхранен старинен латински надпис – девизът на Дубровник.

девизът на Дубровник: “Non Bene Pro Toto Libertas Venditur Auro”, т.е. “Свободата не може да бъде продадена за всички съкровища на света”

     Дубровник често е сравняван с Венеция – и двете места притежават изключителна красота, но освен това пътят на развитие, който са изминали през вековете е сходен.

     Дубровник (Рагуза) е най-живописният град в тази част на Адриатическо море. Той е наречен "Перлата на Адриатика" от английският поет лорд Джордж Гордън Байрон. Това е град с уникална политическа и културна история, и със световноизвестно културно наследство. Градът е вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

     В Дубровник се наблюдава едно невероятно хармонично единство от история, култура и природа.

      “Този, който търси рая на земята трябва да посети Дубровник, защото никъде другаде няма да намери такова величие и умиротворение, такава красота и комфорт” е написал поетът Бърнард Шоу.