Легендата за коледната елха

   В святата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.
   Най-добре успели да видят спящия Мла­денец три дървета, ко­ито растели пред сама­та пещера: величестве­ната палма, високото клонесто маслиново дърво и простата зеле­на елха. Те радостно шумели с листа и не­търпеливо разговаряли помежду си:
  - Да идем - казала палмата на маслината - да се поклоним на Младенеца и Му поднесем нашите дарове.
  - Вземете и мен с вас - тихо помолила елхата. Двете горди дървета погледнали презрително на скромната си сестра. Палмата й отвърнала:
  - Какво? Ти си толкова бедна и окаяна! Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Не виждаш ли, че имаш само остри като игли листа и дори сълзите ти са воняща смола!
   Бедната елха смутено замълчала, едва осмелявайки се да хвърли още едни плах поглед кьм прекрасния Младе­нец, Които лежал в яслите, обкръжен от златосияйна светлина.
   И ето, събудил се малкият Иисус. В пречистите Му нозе лежал разкошен палмов лист - дар от красивата палма и благовонно масло от маслината, което изпълвало цялата пещера с благоухание. Но очите на Богомладенеца се насочили към скромната и свенлива елха. Той ласкаво се усмихнал и протегнал ръчички към нея. Добрата елха! Тя била толкова радостна и щастлива, че навела зеленото си стъбло в смирен поклон пред малкия Господ на славата...
  А един от Ангелите нежно казал:
  - Нека това да ти бъде за награда, мило зелено дърво! От днес ти си призвано да прославяш празника на Христовото Рождество с твоето вечно зелено облекло и с блестящите, подобни на звезди украшения, които човеците за вечни времена ще поставят върху тебе в тази благословена нощ. Ти ще носиш на децата радост, а на възрастните ще напомняш за златните дни на тяхното детство. О, бъди благословена.