Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета

  За любителите на нощното небе и съзвездията реших да разкажа в поредица от публикации за конфигурациите на звездите, които векове наред са били обект на човешкото любопитство и въображение.
  Най-напред ще разгледаме съзвездията в северното полукълбо, а след това в южното. Началото ще поставя с Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета.

Голяма мечка (Ursa Major)

  Тя е околополюсно съзвездие и по  всяко време се наблюдава над хоризонта. Най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Голямата мечка е заобиколена от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.

  В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голяма мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки. Най-ярките звезди са седемте, които образуват познатата и характерна фигура на Голямата мечка: голям правоъгълник с дълга извита опашка.

  Нужно е обаче известно въображение, за да се види в тази фигура огромна мечка, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.

  От Гърция съзвездието Голяма мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната частна Земята живеели само мечки (Гръцката дума "арктос" значи мечка, откъдето "Арктика" - Страна на мечките). Именно затова  в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.

   Предпоследната звезда  от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар. Над нея се вижда Алкор. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си: който вижда звездичката Алкор, значи има напълно нормално зрение.

  Близо да звездата Мицар е радиантът на метеорния поток ета-Урсиди, който се наблюдава от 18 юни до 8 юли. Максимумът му е на 28 юни, когато обикновено се виждат по около 6 метеора на час. 

Малката мечка (Ursa Minor)

  Малката мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малка мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са много слаби. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена. Затова съзвездието е кръстено Малка мечка.

  Последната звезда от опашката това съзвездие е Полярната звезда. Тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е "неподвижна" и не участва във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея .

Воловар (Bootes)

  Воловар е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа  с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгънато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур.

  Съзвездието Воловар се вижда най-добре през нощите от април до септември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки. Съединени с линия, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. В старинните звездни карти и атласи Воловарът е изобразяван като човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост, и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са Ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий.

Ловджийски кучета (Canes Venatici)

  Ловджийските кучета е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, което да привличат погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око 30 звезди. Те са много слаби и са хаотично разположени, което затруднява съединяването им с линии, за да се образува някаква геометрична фигура.

  Съзвездията Голяма мечка, Малка мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани в един вълнуващ мит.

  Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята прелест. Дори владетелят на небето и земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.

  Тайно от ревнивата си съпруга - великата богиня  Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служел с лъка и ходел на лов из горите.

  Хера научила  за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. Като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, където я оставил да блести като красиво съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова в небето Голямата мечка има дълга и извита опашка.

  Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на небето и я оставил там като неголяма, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.

  Воловарът е обрречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета.

  В митологията има и друг вариант на тази история. В него Калисто е представена като една от прислужничките на богинята Артемида. Отново се разказва за любовта между Калисто и Зевс, а също и за техния син Аркас. Когато Хера узнала за тази връка, превърнала Калисто в тромава мечка. Веднъж, докато Аркас бродел из гората, ненадейно от храстите излязла  една мечка. Той не подозирал, че това е неговата майка и понечил да я прониже със стрела. Зевс, който зорко пазел своята любима, в последния момент отклонил стрелата и спасил мечката. В същото време той превърнал Аркас в едно малко мече. След това хванал мечката и мечето за опашките и ги отнесъл на небето. Там оставил Калисто да блести като прелестно съзвездие Голямата мечка, а Аркас - като Малката мечка. 

  На небето, като съзвездия, Калисто и Аркас, станали още по-красиви, отколкото били на Земята. Не само хората се възхищавали от тяхната величествена красота, но и самият Зевс. От върха на Олимп той често гледал към тези съзвездия и се наслаждавал на тяхната прелест и ход по небето.

  Не било приятно на Хера да гледа своя съпруг, да съзерцава Калисто и Аркас. Тя се обърнала с гореща молба към бог Посейдон, владетелят на моретата, да не допуска Голямата мечка да се докосва до морето и така тя да умре от жажда. Бог Посейдон не удовлетворил молбата на Хера и да огорчи брат си Зевс. Голямата мечка продължила да обикаля около полюса, като веднъж в денонощието се спуска ниско над северната страна на хоризонта, допира се до морската шир, утолява жаждата си и след това се издига високо още по блестяща, привличаща погледа на хората и боговете.