Показват се публикациите с етикет astronomy. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет astronomy. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 април 2016 г.

Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета

  За любителите на нощното небе и съзвездията реших да разкажа в поредица от публикации за конфигурациите на звездите, които векове наред са били обект на човешкото любопитство и въображение.
  Най-напред ще разгледаме съзвездията в северното полукълбо, а след това в южното. Началото ще поставя с Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета.


Голяма мечка (Ursa Major)

  Тя е околополюсно съзвездие и по  всяко време се наблюдава над хоризонта. Най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Голямата мечка е заобиколена от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.
  В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голяма мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки. Най-ярките звезди са седемте, които образуват познатата и характерна фигура на Голямата мечка: голям правоъгълник с дълга извита опашка.

  Нужно е обаче известно въображение, за да се види в тази фигура огромна мечка, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.
  От Гърция съзвездието Голяма мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната частна Земята живеели само мечки (Гръцката дума "арктос" значи мечка, откъдето "Арктика" - Страна на мечките). Именно затова  в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
   Предпоследната звезда  от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар. Над нея се вижда Алкор. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си: който вижда звездичката Алкор, значи има напълно нормално зрение.

  Близо да звездата Мицар е радиантът на метеорния поток ета-Урсиди, който се наблюдава от 18 юни до 8 юли. Максимумът му е на 28 юни, когато обикновено се виждат по около 6 метеора на час. 


Малката мечка (Ursa Minor)

  Малката мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малка мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са много слаби. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена. Затова съзвездието е кръстено Малка мечка.

  Последната звезда от опашката това съзвездие е Полярната звезда. Тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е "неподвижна" и не участва във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея .

Воловар (Bootes)

  Воловар е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа  с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгънато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур.

  Съзвездието Воловар се вижда най-добре през нощите от април до септември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки. Съединени с линия, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. В старинните звездни карти и атласи Воловарът е изобразяван като човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост, и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са Ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий.



Ловджийски кучета (Canes Venatici)

  Ловджийските кучета е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, което да привличат погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око 30 звезди. Те са много слаби и са хаотично разположени, което затруднява съединяването им с линии, за да се образува някаква геометрична фигура.

  Съзвездията Голяма мечка, Малка мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани в един вълнуващ мит.
  Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята прелест. Дори владетелят на небето и земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.
  Тайно от ревнивата си съпруга - великата богиня  Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служел с лъка и ходел на лов из горите.
  Хера научила  за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. Като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, където я оставил да блести като красиво съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова в небето Голямата мечка има дълга и извита опашка.
  Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на небето и я оставил там като неголяма, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.
  Воловарът е обрречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета.

  В митологията има и друг вариант на тази история. В него Калисто е представена като една от прислужничките на богинята Артемида. Отново се разказва за любовта между Калисто и Зевс, а също и за техния син Аркас. Когато Хера узнала за тази връка, превърнала Калисто в тромава мечка. Веднъж, докато Аркас бродел из гората, ненадейно от храстите излязла  една мечка. Той не подозирал, че това е неговата майка и понечил да я прониже със стрела. Зевс, който зорко пазел своята любима, в последния момент отклонил стрелата и спасил мечката. В същото време той превърнал Аркас в едно малко мече. След това хванал мечката и мечето за опашките и ги отнесъл на небето. Там оставил Калисто да блести като прелестно съзвездие Голямата мечка, а Аркас - като Малката мечка. 
  На небето, като съзвездия, Калисто и Аркас, станали още по-красиви, отколкото били на Земята. Не само хората се възхищавали от тяхната величествена красота, но и самият Зевс. От върха на Олимп той често гледал към тези съзвездия и се наслаждавал на тяхната прелест и ход по небето.
  Не било приятно на Хера да гледа своя съпруг, да съзерцава Калисто и Аркас. Тя се обърнала с гореща молба към бог Посейдон, владетелят на моретата, да не допуска Голямата мечка да се докосва до морето и така тя да умре от жажда. Бог Посейдон не удовлетворил молбата на Хера и да огорчи брат си Зевс. Голямата мечка продължила да обикаля около полюса, като веднъж в денонощието се спуска ниско над северната страна на хоризонта, допира се до морската шир, утолява жаждата си и след това се издига високо още по блестяща, привличаща погледа на хората и боговете.




петък, 24 юли 2015 г.

Il destino è scritto sulle stelle. (Съдбата е написана на звездите.)

Il destino è scritto sulle stelle.


- Credi nel destino? (Вярваш ли в съдбата?)
- Destino? (Съдбата?)
- Si. (Да.)
- Il destino è scritto sulle stelle. (Съдбата е написана на звездите.)



Звездите винаги са привличали погледите на хората не само поради своята красота, но и със своята тайнственост и мистицизъм. Човекът винаги  е бил любопитен какво има там високо отвъд. Сведения за първите стъпки на астрономията има още преди новата ера, макар че първият по-значителен труд е на Клавдий Птолемей – Тетрабиблос (II век.). Историята помни и други големи имена, посветили живота си на астрономията, а и на астрологията. Само за пример ще посоча един световно известен предсказател - Мишел дьо Нострадам или по-познат като Нострадамус.
През вековете човекът не само се е любувал на красотата на тези небесни тела, но е правел опити да открие зависимости между техните положения, движения и конфигурации и случващите се събития. С други думи правели са се опити да се предсказва бъдещето. Такива посветени хора е имало навсякъде – от шамана в едно обикновено индианско племе, през обкръжението на фараоните в Египет (за които дори се твърди, че са съобразявали строителството си с позицията на някои небесни тела.) чак до френския двор на небезизвестната владетелка Екатерина Медичи, която непрестанно се е допитвала до Нострадамус. Тази тенденция е просъществувала и до наши дни, подхранвана от човешкото любопитство.
Звездите обаче са били възприемани и като пътеводна светлина. В епохата на великите географски открития, а и не само, когато буквално са се извършвали революционни открития в областта на географията и са се отбелязвали нови територии на картите, опитните мореплаватели са разчитали не само на своя компас, но и на звездната карта. Всъщност от дълбока древност хората са знаели, че на небосвода има една звезда, която никога не променя своята позиция и това е Полярната звезда. Също така те установили, че когато се върви точно към нея, слънцето изгрява от дясната ти страна и залязва от лявата. Освен това с времето се установило, че звездната карта в северното полукълбо не е еднаква с тази в южното. На север от екватора съзвездията са едни, а на юг – съвсем различни. 
.

Фрагмент от северното полукълбо и изображение на Полярната звезда 
Звездна карта на Северното полукълбо.

                                                       Звездната карта на Южното полукълбо

Това е само практичната страна на тези небесни тела, озаряващи нощното небе. Харизмата на блещукащата вечерна картина не веднъж и дваж е била вдъхновение за изключителни творби в сферата на литературата и музиката. Спомнете си поне за “Лунната соната” на Бетовен или пък световно известното четиристишие на Христо Ботев от стихотворението “Хаджи Димитър”, което се съхранява в Сорбоната.

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен! ”

Далеч съм, разбира се, от мисълта, че в тази поема вдъхновението е нощното небе, но все пак то е приковало погледа на поета и той само с един замах на своето перо е съумял да изрисува прекрасен вечерен пейзаж.
Въображението на човека съвсем не се изчерпва дотук. С течение на времето, съзерцавайки звездите, той е започнал да ги оприличава на различни предмети и животни. Естествено появили са се великолепни легенди, обясняващи как именно дадено съзвездие се е сформирало.




Ако сега отправим поглед към астрологичния календар, ще видим, че към момента властва може би една от най-царствените зодии – лъв. За едноименното съзвездие има интригуващи легенди. Ето някои от тях:
В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита, заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. Вечерно време се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Пустинята се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея.
Това се повтаряло всяка година и затова древните египтяни нарекли областта от небето със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името Лъв. Така на звездното небе се появил Лъвът – царят на животните.
От своя страна древногръцката митология ни запознава и с Немейският лъв. Той е ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Да убие Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.
Щом лъвът се появил, Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир. А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава. Зевс отбелязал първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.
А вие вдигали ли сте поглед към звездите? Какво са те за вас – практични и полезни небесни тела или вълшебни и вдъхновяващи светлини в тъмнината? Къде ви отвежда въображението ви при вида на нощното небе?