Показват се публикациите с етикет Полярна звезда. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Полярна звезда. Показване на всички публикации

петък, 24 юли 2015 г.

Il destino è scritto sulle stelle. (Съдбата е написана на звездите.)

Il destino è scritto sulle stelle.


- Credi nel destino? (Вярваш ли в съдбата?)
- Destino? (Съдбата?)
- Si. (Да.)
- Il destino è scritto sulle stelle. (Съдбата е написана на звездите.)



Звездите винаги са привличали погледите на хората не само поради своята красота, но и със своята тайнственост и мистицизъм. Човекът винаги  е бил любопитен какво има там високо отвъд. Сведения за първите стъпки на астрономията има още преди новата ера, макар че първият по-значителен труд е на Клавдий Птолемей – Тетрабиблос (II век.). Историята помни и други големи имена, посветили живота си на астрономията, а и на астрологията. Само за пример ще посоча един световно известен предсказател - Мишел дьо Нострадам или по-познат като Нострадамус.
През вековете човекът не само се е любувал на красотата на тези небесни тела, но е правел опити да открие зависимости между техните положения, движения и конфигурации и случващите се събития. С други думи правели са се опити да се предсказва бъдещето. Такива посветени хора е имало навсякъде – от шамана в едно обикновено индианско племе, през обкръжението на фараоните в Египет (за които дори се твърди, че са съобразявали строителството си с позицията на някои небесни тела.) чак до френския двор на небезизвестната владетелка Екатерина Медичи, която непрестанно се е допитвала до Нострадамус. Тази тенденция е просъществувала и до наши дни, подхранвана от човешкото любопитство.
Звездите обаче са били възприемани и като пътеводна светлина. В епохата на великите географски открития, а и не само, когато буквално са се извършвали революционни открития в областта на географията и са се отбелязвали нови територии на картите, опитните мореплаватели са разчитали не само на своя компас, но и на звездната карта. Всъщност от дълбока древност хората са знаели, че на небосвода има една звезда, която никога не променя своята позиция и това е Полярната звезда. Също така те установили, че когато се върви точно към нея, слънцето изгрява от дясната ти страна и залязва от лявата. Освен това с времето се установило, че звездната карта в северното полукълбо не е еднаква с тази в южното. На север от екватора съзвездията са едни, а на юг – съвсем различни. 
.

Фрагмент от северното полукълбо и изображение на Полярната звезда 
Звездна карта на Северното полукълбо.

                                                       Звездната карта на Южното полукълбо

Това е само практичната страна на тези небесни тела, озаряващи нощното небе. Харизмата на блещукащата вечерна картина не веднъж и дваж е била вдъхновение за изключителни творби в сферата на литературата и музиката. Спомнете си поне за “Лунната соната” на Бетовен или пък световно известното четиристишие на Христо Ботев от стихотворението “Хаджи Димитър”, което се съхранява в Сорбоната.

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен! ”

Далеч съм, разбира се, от мисълта, че в тази поема вдъхновението е нощното небе, но все пак то е приковало погледа на поета и той само с един замах на своето перо е съумял да изрисува прекрасен вечерен пейзаж.
Въображението на човека съвсем не се изчерпва дотук. С течение на времето, съзерцавайки звездите, той е започнал да ги оприличава на различни предмети и животни. Естествено появили са се великолепни легенди, обясняващи как именно дадено съзвездие се е сформирало.




Ако сега отправим поглед към астрологичния календар, ще видим, че към момента властва може би една от най-царствените зодии – лъв. За едноименното съзвездие има интригуващи легенди. Ето някои от тях:
В древен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита, заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. Вечерно време се чували само страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Пустинята се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея.
Това се повтаряло всяка година и затова древните египтяни нарекли областта от небето със звездите, които виждали приблизително над главите си, с името Лъв. Така на звездното небе се появил Лъвът – царят на животните.
От своя страна древногръцката митология ни запознава и с Немейският лъв. Той е ужасяващо чудовище, което опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Да убие Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.
Щом лъвът се появил, Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал всеобщ мир. А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава. Зевс отбелязал първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.
А вие вдигали ли сте поглед към звездите? Какво са те за вас – практични и полезни небесни тела или вълшебни и вдъхновяващи светлини в тъмнината? Къде ви отвежда въображението ви при вида на нощното небе?