Il destino è scritto sulle stelle.
- Credi nel destino? (Вярваш ли в съдбата?)
- Destino? (Съдбата?)
- Si. (Да.)
- Il destino è scritto sulle stelle. (Съдбата е
написана на звездите.)
Звездите винаги са
привличали погледите на хората не само поради своята красота, но и със своята
тайнственост и мистицизъм. Човекът винаги
е бил любопитен какво има там високо отвъд. Сведения за първите стъпки
на астрономията има още преди новата ера, макар че първият по-значителен труд е
на Клавдий Птолемей – Тетрабиблос (II век.). Историята помни и други големи имена, посветили
живота си на астрономията, а и на астрологията. Само за пример ще посоча един
световно известен предсказател - Мишел дьо Нострадам или по-познат като
Нострадамус.
През вековете човекът не
само се е любувал на красотата на тези небесни тела, но е правел опити да
открие зависимости между техните положения, движения и конфигурации и
случващите се събития. С други думи правели са се опити да се предсказва
бъдещето. Такива посветени хора е имало навсякъде – от шамана в едно обикновено
индианско племе, през обкръжението на фараоните в Египет (за които дори се
твърди, че са съобразявали строителството си с позицията на някои небесни
тела.) чак до френския двор на небезизвестната владетелка Екатерина Медичи, която
непрестанно се е допитвала до Нострадамус. Тази тенденция е просъществувала и
до наши дни, подхранвана от човешкото любопитство.
Звездите обаче са били
възприемани и като пътеводна светлина. В епохата на великите географски
открития, а и не само, когато буквално са се извършвали революционни открития в
областта на географията и са се отбелязвали нови територии на картите, опитните
мореплаватели са разчитали не само на своя компас, но и на звездната карта.
Всъщност от дълбока древност хората са знаели, че на небосвода има една звезда,
която никога не променя своята позиция и това е Полярната звезда. Също така те
установили, че когато се върви точно към нея, слънцето изгрява от дясната ти страна
и залязва от лявата. Освен това с времето се установило, че звездната карта в
северното полукълбо не е еднаква с тази в южното. На север от екватора
съзвездията са едни, а на юг – съвсем различни.
.
Фрагмент от северното полукълбо и изображение на Полярната звезда |
Звездна карта на Северното полукълбо. |
Това е само практичната
страна на тези небесни тела, озаряващи нощното небе. Харизмата на блещукащата
вечерна картина не веднъж и дваж е била вдъхновение за изключителни творби в
сферата на литературата и музиката. Спомнете си поне за “Лунната соната” на
Бетовен или пък световно известното четиристишие на Христо Ботев от
стихотворението “Хаджи Димитър”, което се съхранява в Сорбоната.
“Настане вечер – месец
изгрее,
звезди обсипят сводът
небесен;
гора зашуми, вятър повее,
–
Балканът пее хайдушка
песен! ”
Далеч съм, разбира се, от
мисълта, че в тази поема вдъхновението е нощното небе, но все пак то е
приковало погледа на поета и той само с един замах на своето перо е съумял да
изрисува прекрасен вечерен пейзаж.
Въображението на човека
съвсем не се изчерпва дотук. С течение на времето, съзерцавайки звездите, той е
започнал да ги оприличава на различни предмети и животни. Естествено появили са
се великолепни легенди, обясняващи как именно дадено съзвездие се е сформирало.
Ако сега отправим поглед
към астрологичния календар, ще видим, че към момента властва може би една от
най-царствените зодии – лъв. За едноименното съзвездие има интригуващи легенди.
Ето някои от тях:
В древен Египет, когато
през нощите на март и април високо над хоризонта, приблизително в зенита,
заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини.
Страната се превръщала в изгоряла пустиня и даже плодородната долина на р. Нил
изсъхвала и се напуквала. Вечерно време се чували само страшните ревове на
лъвовете, които скитали из пустинята, за да си търсят храна. Никой не смеел да
отива там. Пустинята се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в
нея.
Това се повтаряло всяка
година и затова древните египтяни нарекли областта от небето със звездите,
които виждали приблизително над главите си, с името Лъв. Така на звездното небе
се появил Лъвът – царят на животните.
От своя страна древногръцката
митология ни запознава и с Немейският лъв. Той е ужасяващо чудовище, което
опустошавало околностите на град Немея, откъдето дошло и името му. Бил
удивително едър и имал твърда като стомана кожа, неуязвима за оръжия. Да убие
Немейския лъв и да донесе кожата му била първата задача, която цар Евристей
поставил на Херкулес. Дълго търсил Херкулес леговището на звяра, но накрая го
намерил в една голяма пещера. Притаил се и го зачакал да се покаже.
Щом лъвът се появил,
Херкулес пуснал по него няколко стрели, но те само раздразнили животното. Лъвът
побеснял, а Херкулес се хвърлил към него, ударил го с боздугана си и го доубил
с голи ръце. Метнал убитото животно на гръб и отишъл в Немея, където положил
началото на Немейските игри, по време на които в цяла Гърция прекратявали
войните и царувал всеобщ мир. А когато Херкулес се върнал в Микена жив и здрав
и с убития лъв, Евристей се ужасил от мисълта каква огромна сила притежава.
Зевс отбелязал първия подвиг на своя син, като създал на небето съзвездието Лъв.
А вие вдигали ли сте
поглед към звездите? Какво са те за вас – практични и полезни небесни тела или
вълшебни и вдъхновяващи светлини в тъмнината? Къде ви отвежда въображението ви при
вида на нощното небе?