Показват се публикациите с етикет Атанас Далчев. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Атанас Далчев. Показване на всички публикации

вторник, 4 август 2015 г.

"Земя като една човешка длан"











Към родината

Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

   Преди време един много важен за мен човек ми изпрати това стихотворение, което дълбоко ме трогна. Само в три куплета авторът е вплел цялата си любов към своята родна земя, към своя свиден дом. Нима има нещо по-прекрасно от страната, където си се родил и отраснал? Там, където е минало най-безгрижното време от живота ти край родителите ти, близките ти и приятелите ти; специално кътче от огромната планета,  където си израснал, изпълнено със скъпи спомени за приключения, смях, обич, трудности и премеждия, за топли и слънчеви лета, пъстри есенни дни, мразовити и снежни зими, мелодични и благоуханни пролетни моменти. Земя, привидно малка, но с голяма и изстрадала душа,  но и много щедра, и нежна към своите деца. Понасяла през вековете стъпки тежки на мъчители и тирани, страдала от гледки страшни, но и тържествувала в ръцете на владетели велики и мъдри, грижили се за нейното величие и благото на нейните чада. Всеки, който тук се е родил е наследил частица от тази измъчена, богата и добра душа; капка мъдрост, в която се е съхранило познание безценно от изминалите времена; любов безмерна към “тоз народ и таз земя”. От нас зависи да помним този дар през всички дни от нашия живот и да съхраним родния си дом. 



Татковина

П. Р. Славейков

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.