FairyFleur - with a scent of magic: Земя като една човешка длан

Към родината

Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

Преди време един много важен за мен човек ми изпрати това стихотворение, което дълбоко ме трогна. Само в три куплета авторът е вплел цялата си любов към своята родна земя, към своя свиден дом. Нима има нещо по-прекрасно от страната, където си се родил и отраснал? Там, където е минало най-безгрижното време от живота ти край родителите ти, близките ти и приятелите ти; специално кътче от огромната планета, където си израснал, изпълнено със скъпи спомени за приключения, смях, обич, трудности и премеждия, за топли и слънчеви лета, пъстри есенни дни, мразовити и снежни зими, мелодични и благоуханни пролетни моменти. Земя, привидно малка, но с голяма и изстрадала душа, но и много щедра, и нежна към своите деца. Понасяла през вековете стъпки тежки на мъчители и тирани, страдала от гледки страшни, но и тържествувала в ръцете на владетели велики и мъдри, грижили се за нейното величие и благото на нейните чада. Всеки, който тук се е родил е наследил частица от тази измъчена, богата и добра душа; капка мъдрост, в която се е съхранило познание безценно от изминалите времена; любов безмерна към “тоз народ и таз земя”. От нас зависи да помним този дар през всички дни от нашия живот и да съхраним родния си дом.