Показват се публикациите с етикет Итали. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Итали. Показване на всички публикации

сряда, 20 юли 2016 г.

Наследниците на българския цар Самуил живеят в Италия

Дали случайно, дали нарочно, но понякога човек се натъква на изключително интересни и любопитни сведения. Съвсем наскоро се натъкнах на статия на Георги Тахов – публицист и поет, - в която се твърди, че към днешна дата в Италия живеят наследниците на българския цар Самуил.
В текста се споменава името на града-крепост Фризинга, където именно живеят потомците на цар Самуил. Георги Тахов разказва, че през 1956 г. в София пристигат двама адвокати заедно с представиетл на фамилията Фризинга. Делегацията донесла пакет документи, които представляват данни за потомствената линия на Самуиловия двор, като една от линиите достига до съвремието. Става дума за родословното дърво на фамилия Миструци ди Фризинга, което започва с надписа “Impero dei Bulgari” (Империя на Българите). Под него се чете следното: Samuel + 1014; 986 Zar des Bulgares и денят на неговата смърт 6 септември 1014 г. Георги Тахов обяснява, че проучванията са правени в чуджи архиви години наред по поръчка само на фамилия Фризинга. Документът съдържа печати много печати на италианси институции включително и на Министерство на външните работи на следвоенна Италия. Изследванията изграждат родословно дърво с два клона: единият преминава през династиите на Византия, а другият се съединява с италианската фамилия. Всички родови разклонения са проследени подробно до 1953 г.
 Тук е важно и интересно да се спомене, че в Италия съществува една специална институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната книга на древните родове – Il Libro d'oro della nobiltà italiana. За да извоюва правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия трябва да представи научно проверени свидетелства.
 Георги Тахо обяснява, че в Libro doro  имат право на вписване и родове, чието потекло е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата фамилия, която е свързана със страната.
Генеалогическото дърво на фамилията Миструци ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии, благодарение представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката на Министерство на вътрешните работи на Италия.
Научните работници, работили по извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до следните заключения:
- Фамилията поставя като начало на генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил – фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на българите е изписана годината 986-та.
Рождената година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята “Давид, Мойсей, Арон и Самуил”, синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия. По наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман. Вниманието е насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар Самуил – тема на проучването. И все пак – няколко думи за времето, в което цар Самуил идва на власт. Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само синът на Арон – Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир. Третият брат – Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур и Преспа. При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича Българоубиец. На гръцки – Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес името му в иконографията, тъй като поради “божията заръка” – да унищожи българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката иконография.
 Точно под името на цар Самуил е неговият син Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван Владислав го убива – като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в известния Битолски надпис като Самодържец български. Няма да проследяваме по-сетнешните династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се омъжва за Андроник Дукас – отбелязано стриктно в генеалогическото проучване. Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за трона на Византия. Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е пленен, по-късно – освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му. Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден, въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването, кастрирането – за да няма наследници, и убийствата между претендентите на византийския престол са били нещо естествено. Интересен факт е, че от сто и седем византийски императори единици завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт.
През 1123 г. на Андроник Дукас му се ражда дъщеря на име Ирина. Тя била кръстена на майката на Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена – дъщеря на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била “отпратена” в манастир. Ирина Андроник Дукас, “от коляното на Самуил”, по-късно се омъжва за Алексий I Комнин. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император на Византия. Женитбата му също не е случйна – Ирина Дукас носела българска кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които – несъмнено и българи. В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама. От брака на Алексий I и Ирина се ражда Теодора. За нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на престола. Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат трима сина. Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Интересува ни последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава в Италия. В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано – Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче – Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д’Есте, маркиз на гр. Ферара. България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г. загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема толкова много бежанци от нашите земи. Синът на Катерина е Ацо Д’Есте /от македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д’Есте доказва колко стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре, т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III /Андрей/. Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от големия факт – всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил, изрично отбелязан като Цар на българите. Потресаващ факт, който няма аналог в българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.

Родът на българският цар Самуил не е прекъснат. И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/. Заслугата за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.Италианската фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода и от цар Самуил:
1) На първо място това е генеалогическото дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв произлизащ от преките наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии и клон на италианската фамилия, които в 1269 г. се сливат в едно. Това генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат за наследници на цар Самуил и с българска кръв;
2) Вторият документ е факсимиле от заглавната страница на ТАБЛИЦА за вписване в ЗЛАТНАТА КНИГА на италианското благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните италиански фамилии;
3) Третият документ е фотокопие от стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица,подробности за всяко коляно от фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания, обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия;
4) Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните работи.
На върха на своето генеалогическо дърво, фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/. Произхода им е потвърден от:
1.Морери, "Голям исторически речник", Амстердам, 1740г., издателство Брюнел.
2.Един Бенедектинец, "Изкуството да проверяваш датите", Париж, 1783г. издателство
Жомбер.
3.Харфорд, "Генеалогични таблици", Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон
прес.
 4.Киузоле, Генеалогия на забележителните домове/фамилии/, Венеция, 1743г.,
издателство „Курти”.
5.Йесенбург, "Върху произхода на европейските държави", Магдебург, 1953г.
издателство Щартгард.

Фамилията е поискала да се запази нейното проучване и да се съхрани именно у нас в България.

Източник:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Samuil_Italija_2.pdf

сряда, 22 юли 2015 г.

How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history

How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history


Venice! What are the first things that come to your mind when you hear the name of this Italian city? Its symbols of course: the gorgeous gondolas, Piazza San Marco, Doge’s palace, Grand Canal, St. Mark’s Basilica, the winged lion.
Have you ever wondered why the Venetians named their biggest square and the basilica after Saint Mark? Why the citizens of the Serenissima claim that their patron saint is exactly St. Mark? Why everywhere in of City of Lagoons you can see statues of a winged lion?
  The answers to these questions can be found, if we go back in time in 828, when the relics – believed to be St. Mark body – were stolen from his grave in Alexandria (at the time controlled by the Abbasid Caliphate) by Rustico da Torcello and Bon da Malamocco. They covered the relics with a layer of pork and cabbage leaves. Since Muslims are not permitted to touch pork, this was done to prevent the guards from inspecting the ship's cargo too closely. Back home their act was justified by using apocryphal tradition that states when St. Mark was traveling through Europe, he arrived at a lagoon in Venice, where an angel appeared to him and said: “May Peace be with you, Mark, my evangelist. Here your body will rest.” And so the saint’s relics, stolen in Alexandria, were deposited in the first basilica in 828.  Placing his body in the new basilica in Venice was fundamental to establishing the figure of St. Mark as patron saint.
The most important aspect was possession since involved the possessors in care, protection and worship of the saint, for which they hoped to receive his protection in return. Exhibiting the relics made participation in worship more effective: it had a protective purpose and a positive psychological impact on the people, making them feel safe and protected. Through the saints’ intercession with God the people could stand up to all evils. St. Mark protected the Venetians and therefore also their State.
As you can see St. Mark was chosen from the Venetians to become their patron saint and not vice versa by some kind of miraculous event. For example Dubrovnik’s patron saint is Blaise. But the story here is completely different. Chroniclers of Dubrovnik such as Rastic and Ranjina attribute his veneration there to a vision in 971 to warn the inhabitants of an impending attack by the Venetians, whose galleys had dropped anchor in Gruž and near Lokrum, ostensibly to resupply their water but furtively to spy out the city's defenses. St. Blaise (Blasius) revealed their pernicious plan to Stojko, a canon of St. Stephen's Cathedral. The Senate summoned Stojko, who told them in detail how St. Blaise had appeared before him as an old man with a long beard and a bishop's mitre and staff to warn them.
Another symbol of the City of Canals isn’t their own property and creation – the winged lion, known as the lion of Saint Mark. The figure was captured in Constantinople during its looting in 1204 by the Venetians, who carried it back home. It is believed that the origin of the winged lion is Persian. Alexander the Great took it from there.
The story of the statue is full of wars and robberies. Even when Napoleon conquers Venice, takes the winged lion to Paris in 19th century and gives order of destruction of over 1000 statues of the same lion across all Venice. Later, after the defeat of the French general, the lion was returned to the City of Water.
There is another version of how the winged lion became a symbol of Venice. According to it this weird animal was the traditional apostle’s symbol and by electing St. Mark as a Venetian patron saint, the local religious and civic authorities automatically made the winged lion the logo of the Venetian Republic
Nowadays the original figure is well kept in the St. Mark’s Basilica, but copies can be seen in many places in Venice.

Grand Canal

Doge's palace
The winged lion in Venice



Flag of Venice
  


Piazza San Marco, Venice

St. Marco's Basalica in Venice





Sources:
www.basilicasanmarco.it

www.europeforvisitors.com/venice