Дали случайно, дали нарочно, но понякога
човек се натъква на изключително интересни и любопитни сведения. Съвсем наскоро
се натъкнах на статия на Георги Тахов – публицист и поет, - в която се твърди,
че към днешна дата в Италия живеят наследниците на българския цар Самуил.
В текста се споменава името на
града-крепост Фризинга, където именно живеят потомците на цар Самуил. Георги
Тахов разказва, че през 1956 г. в София пристигат двама адвокати заедно с
представиетл на фамилията Фризинга. Делегацията донесла пакет документи, които
представляват данни за потомствената линия на Самуиловия двор, като една от линиите
достига до съвремието. Става дума за родословното дърво на фамилия Миструци ди
Фризинга, което започва с надписа “Impero dei Bulgari” (Империя на
Българите). Под него се чете следното: Samuel + 1014; 986 Zar des Bulgares и денят на неговата смърт 6 септември 1014 г. Георги Тахов обяснява, че
проучванията са правени в чуджи архиви години наред по поръчка само на фамилия
Фризинга. Документът съдържа печати много печати на италианси институции
включително и на Министерство на външните работи на следвоенна Италия. Изследванията
изграждат родословно дърво с два клона: единият преминава през династиите на
Византия, а другият се съединява с италианската фамилия. Всички родови
разклонения са проследени подробно до 1953 г.
Тук
е важно и интересно да се спомене, че в Италия съществува една специална
институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната
книга на древните родове – Il Libro d'oro della nobiltà italiana. За да извоюва
правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия
трябва да представи научно проверени свидетелства.
Георги Тахо обяснява, че в Libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло
е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата
фамилия, която е свързана със страната.
Генеалогическото дърво на фамилията Миструци
ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии, благодарение
представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в
архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е
подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря
на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият
документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката
на Министерство на вътрешните работи на Италия.
Научните работници, работили по
извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от
няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до
следните заключения:
- Фамилията поставя като начало на
генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил –
фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на
българите е изписана годината 986-та.
Рождената
година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди
Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил
оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята “Давид, Мойсей, Арон и
Самуил”, синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният
Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия. По
наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил
застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването
в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман. Вниманието е
насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар
Самуил – тема на проучването. И все пак – няколко думи за времето, в което цар
Самуил идва на власт. Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството
му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само
синът на Арон – Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир.
Третият брат – Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур
и Преспа. При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича
Българоубиец. На гръцки – Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес
името му в иконографията, тъй като поради “божията заръка” – да унищожи
българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката
иконография.
Точно под името на цар Самуил е неговият син
Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е
годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван
Владислав го убива – като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в
известния Битолски надпис като Самодържец български. Няма да проследяваме по-сетнешните
династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се
омъжва за Андроник Дукас – отбелязано стриктно в генеалогическото проучване.
Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на
Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна
царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за
трона на Византия. Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между
другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в
династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време
император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко
положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е
пленен, по-късно – освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му.
Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден,
въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването,
кастрирането – за да няма наследници, и убийствата между претендентите на
византийския престол са били нещо естествено. Интересен факт е, че от сто и седем византийски императори единици
завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт.
През 1123 г. на Андроник Дукас му се ражда дъщеря на име Ирина. Тя била кръстена на майката на
Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея
синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена – дъщеря
на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била “отпратена” в
манастир. Ирина Андроник Дукас, “от
коляното на Самуил”, по-късно се омъжва за Алексий I Комнин. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император
на Византия. Женитбата му също не е случйна – Ирина Дукас носела българска
кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува
армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които –
несъмнено и българи. В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни
поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва
дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в
Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в
борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама. От брака на Алексий I и Ирина се ражда Теодора. За
нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на
престола. Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат
трима сина. Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Интересува ни
последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава
в Италия. В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за
Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със
славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано –
Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение
произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче –
Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д’Есте, маркиз на гр.
Ферара. България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г.
загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема
толкова много бежанци от нашите земи. Синът на Катерина е Ацо Д’Есте /от
македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за
Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д’Есте доказва колко
стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да
проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре,
т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за
Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника
на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III /Андрей/.
Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от
големия факт – всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил,
изрично отбелязан като Цар на българите. Потресаващ факт, който няма аналог в
българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се
считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и
споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с
документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.
Родът на българският цар Самуил не е
прекъснат. И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска
аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за
италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/. Заслугата
за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин
Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.Италианската
фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода и от цар Самуил:
1) На първо място това е генеалогическото
дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв произлизащ от преките
наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии и
клон на италианската фамилия, които в 1269 г. се сливат в едно. Това
генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат
за наследници на цар Самуил и с българска кръв;
2) Вторият документ е факсимиле от
заглавната страница на ТАБЛИЦА за вписване в ЗЛАТНАТА КНИГА на италианското
благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните
италиански фамилии;
3) Третият документ е фотокопие от
стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица,подробности за всяко коляно от
фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания,
обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и
заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на
Италия;
4) Четвъртият документ е издаден в Рим на
20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните
работи.
На върха на своето генеалогическо дърво,
фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/.
Произхода им е потвърден от:
1.Морери, "Голям исторически
речник", Амстердам, 1740г., издателство Брюнел.
2.Един Бенедектинец, "Изкуството да
проверяваш датите", Париж, 1783г. издателство
Жомбер.
3.Харфорд, "Генеалогични
таблици", Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон
прес.
4.Киузоле, Генеалогия на забележителните
домове/фамилии/, Венеция, 1743г.,
издателство „Курти”.
5.Йесенбург, "Върху произхода на
европейските държави", Магдебург, 1953г.
издателство Щартгард.
Фамилията е поискала да се запази нейното
проучване и да се съхрани именно у нас в България.
Източник:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Samuil_Italija_2.pdf
