How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history

How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history

Venice! What are the first things that come to your mind when you hear the name of this Italian city? Its symbols of course: the gorgeous gondolas, Piazza San Marco, Doge’s palace, Grand Canal, St. Mark’s Basilica, the winged lion.

Have you ever wondered why the Venetians named their biggest square and the basilica after Saint Mark? Why the citizens of the Serenissima claim that their patron saint is exactly St. Mark? Why everywhere in of City of Lagoons you can see statues of a winged lion?

  The answers to these questions can be found, if we go back in time in 828, when the relics – believed to be St. Mark body – were stolen from his grave in Alexandria (at the time controlled by the Abbasid Caliphate) by Rustico da Torcello and Bon da Malamocco. They covered the relics with a layer of pork and cabbage leaves. Since Muslims are not permitted to touch pork, this was done to prevent the guards from inspecting the ship's cargo too closely. Back home their act was justified by using apocryphal tradition that states when St. Mark was traveling through Europe, he arrived at a lagoon in Venice, where an angel appeared to him and said: “May Peace be with you, Mark, my evangelist. Here your body will rest.” And so the saint’s relics, stolen in Alexandria, were deposited in the first basilica in 828.  Placing his body in the new basilica in Venice was fundamental to establishing the figure of St. Mark as patron saint.

The most important aspect was possession since involved the possessors in care, protection and worship of the saint, for which they hoped to receive his protection in return. Exhibiting the relics made participation in worship more effective: it had a protective purpose and a positive psychological impact on the people, making them feel safe and protected. Through the saints’ intercession with God the people could stand up to all evils. St. Mark protected the Venetians and therefore also their State.

As you can see St. Mark was chosen from the Venetians to become their patron saint and not vice versa by some kind of miraculous event. For example Dubrovnik’s patron saint is Blaise. But the story here is completely different. Chroniclers of Dubrovnik such as Rastic and Ranjina attribute his veneration there to a vision in 971 to warn the inhabitants of an impending attack by the Venetians, whose galleys had dropped anchor in Gruž and near Lokrum, ostensibly to resupply their water but furtively to spy out the city's defenses. St. Blaise (Blasius) revealed their pernicious plan to Stojko, a canon of St. Stephen's Cathedral. The Senate summoned Stojko, who told them in detail how St. Blaise had appeared before him as an old man with a long beard and a bishop's mitre and staff to warn them.

Another symbol of the City of Canals isn’t their own property and creation – the winged lion, known as the lion of Saint Mark. The figure was captured in Constantinople during its looting in 1204 by the Venetians, who carried it back home. It is believed that the origin of the winged lion is Persian. Alexander the Great took it from there.

The story of the statue is full of wars and robberies. Even when Napoleon conquers Venice, takes the winged lion to Paris in 19^th century and gives order of destruction of over 1000 statues of the same lion across all Venice. Later, after the defeat of the French general, the lion was returned to the City of Water.

There is another version of how the winged lion became a symbol of Venice. According to it this weird animal was the traditional apostle’s symbol and by electing St. Mark as a Venetian patron saint, the local religious and civic authorities automatically made the winged lion the logo of the Venetian Republic. 

Nowadays the original figure is well kept in the St. Mark’s Basilica, but copies can be seen in many places in Venice.

Grand Canal

Doge's palace

The winged lion in Venice

Flag of Venice

  

Piazza San Marco, Venice

St. Marco's Basalica in Venice

Sources:

www.basilicasanmarco.it

www.europeforvisitors.com/venice

One of the oldest cities in the world

   Do you like to travel? Are you interested in history? Have you ever wondered what is like to walk on the footsteps of old civilizations? Would you like to see how they lived, what their ways of entertainment were? 

   Well, if you answered “yes” to all of the questions or most of them, then you should definitely visit one of the oldest cities in the world, which was founded 3000 - 4000 BC. It's name is Plovdiv. Althoug the city had various names during his long history:  Evmolpia, Philippopolis, Trimontium, Pulpudeva, Puldin... This is just a selection of the many names, which were given to the place.

   It is said that Plovdiv is contemporary with Troy and Mycenae, but what’s more interesting it was continuously inhabited: Thracians, Romans, Slavs and Bulgarians. Today Plovdiv is a large city in Bulgaria. The amazing thing is that despite all the centuries that have gone by, you can still see remains from all the inhabitants of this place. Let me give some examples to fire your curiosity:

1. Remains from the Thracian fortress, called Eumolpia

2. The Ancient Stadium - It was built in the 2nd century during the reign of the Roman Emperor Hadrian. Many events are still held on the scene.

3. The Antique theatre - It was built in the beginning of the 2nd century during the reign of the Roman Emperor Trajan.

4. The Roman Odeon It was built in the 2nd–5th centuries and is the second (and smaller) antique theatre of Philipopolis with 350 seats.

  I would like to share a thought of a Roman writer Lucian, which ilustrates the splendor of the city.

"This Plovdiv is the biggest and loveliest of all cities. Its beauty shines from faraway..."

  If you decide to visit the city, you must take a walk along the narrow streets of the old town of Plovdiv. Taking a step after step on the pavement there it’s like going back in time – a period of time more peaceful, colorful, exquisite, and unique with the incredible architecture of the houses, built by rich merchants in the 19^th century.

   But don’t get the wrong impression. Plovdiv is not just history. It continues its development and nowadays the city has a very modern look perfectly combined with the remains from the past. That’s what makes it so special and amazing. It’s not just a coincidence that its motto is: “Ancient and Eternal” !

Plovdiv's municipality building

the main street 

The rowing canal of Plovdiv

The rowing canal

The singing fountain accompanied with lights

The Antique Theatre from above

Plovdiv

Plovdiv at dusk

streets of Plovdiv

streets of Plovdiv

view from the Antique theatre

the maiin street of the city at night

the builing of the trade fair

    Plovdiv will be the European Capital of Culture in 2019.  Come and see for yourself why. 

   In conclusion I would like to share with you a video I've made, dedicated to this astonishing city. Enjoy the walk there! 

Що е то вълшебство?

Що е то вълшебство?

      Отговорът на този така простичък въпрос варира според хората. Едни биха казали, че най-голямото чудо е самият живот - да го създадеш, да се посветиш на неговото развитие и усъвършенстване, да му предадеш цялото си житейско познание, за да спомогнеш за изграждането на самостоятелна и достойна личност. Други, по-лирични души, биха изтъкнали любовта като най-голямата магия, макар че двете неща често са взаимно свързани. Иначе безспорен факт за всеки човек, който поне веднъж в живота си е бил истински влюбен, е че това чувство или по-скоро стихия е способно напълно да преобрази мирогледа ти, собствената ти същност, да извае с лекота една по-добра и по-съвършена твоя версия. Важно е тук обаче да се отбележи, че тези способности са присъщи единствено и само на истинската любов. Тя лесно може да се разпознае, защото е чиста, искрена, открита, щедра - дава много, без да иска нещо в замяна, просто така, за да зарадва другия/ другите, дълготърпелива, милостива, не се превъзнася и не е горделива, тя тържествува с истината и никога не се изгубва. Тя е онова пърхане на пеперуди в стомаха, нежният полъх под крилете ти, който те понася към нови висоти, невидимата причина за светлината в погледа и сияйната усмивка на лицето. Именно това иначе могъщо чувство, но и така ефирно те кара да забелязваш малките вълшебства в така забързаното и натоварено ежедневие -  блясъка на танцуващите снежинки; нежното кокиче, преборило леденото покривало; приятните ласки на пролетното слънце след дългата зима; омайната песен на славея призори; веселият звън в смеха на близките ти хора, топлината в погледа на любимия човек и много други. 

      Според мен обаче има още едно вълшебство, което притежава огромна съзидателна, но и разрушителна сила - познанието, стоящо в основата на премъдростта. А и нали е казано, че от всичко най-напред е произлязла премъдростта. Тя обаче не се измерва с количеството прочетени книги, а с извлечената полезна информация от тях, която също така трябва да бъде умело приложена на практика. А знаете ли, какво е казал Аристотел за познанието? Според него то започва от почудата. То е двигателната сила, която ни прави любознателни; въвлича ни в невероятни приключения на изумителни или съвсем обикновени места; може да ни отведе в различни епохи и да видим какъв е бил света преди или какъв може да бъде след нас. Познанието е истинско богатство, което се трупа цял живот. Освен това, както е казал абат Фария, (от романа на Александър Дюма - "Граф Монте Кристо") никой не може да ти отнеме това безценно съкровище. Веднъж натрупано то е в състояние да създава, твори, помага, усъвършенства, облагородява, развива творение, човек, държава, цивилизация, свят. Хрумва ми примера с Нерон, който съумял от тлеещите пепелища на Рим да го възроди и изгради в пълния му блясък. Друг е въпросът, че битува мнението, че именно той е запалил града. Важното тук е, че при възстановяването му той е приложил опита от миналото, но и иновациите, за да бъде града солиден, функционален и величествен. От друга страна познанието може да бъде използвано за съвсем не благородни цели: разруха, вреда, щета и дори деградация. Да, познанието, попаднало в "неправилни"

ръце може да доведе до деградиране на общества от техните управници. Тук искам да уточня, че съвсем не визирам съвремието. Погледът ми е отправен към Средновековието, когато малцина са били тези, който са имали привилегията да се образоват, а масата е била невежа и следователно по-лесно контролируема. Колкото до вредите и щетите, бих посочила изключителното изобретение, наречено "гръцки огън". Изумително е, че до ден днешен учените не успяват да възстановят точния му химичен състав. Въпросният огън е бил вид оръжие, създадено с цел защита, но и като такова - за разрушение.

Използване на гръцки огън - миниатюра от Йоан Скилица

      И така, познанието не се дава на всеки и ли поне не в еднакви количества, ако мога да се изразя така. От всеки един от нас зависи накъде и как ще насочи могъщата сила на това вълшебство - да разрушава и вреди или да съзижда и твори добро.