Средновековният Дубровник - другата Венеция

Средновековният Дубровник - другата Венеция

    Средновековният Дубровник, наричан още другата Венеция, е бил независим град-държава в Адриатика. Той е бил оживен търговски център по пътя на коприната. Процъфтяването на града през Средновековието се дължи на морската търговия. На нея се дължи и фактът, че дубровнишката република става единствения град-държава в Адриатическо море способен да съперничи на Венеция. Благодарение на своето богатство и умела дипломация градът  впечатляващо се развива през XV и XVI в. В Дубровник процъфтява изкуството науката и културата. 

³ Географско положение

   Дубровник принадлежи към историко-географската област Далмация и е главен град на една от четирите хърватски жупании – Дубровнишко-неретванската. Намира се в най-югоизточната част на Република Хърватска и в най-северозападната част на Балканския полуостров. Лежащ в началото на Дубровнишкия провлак, градът има близо 20 км брегова ивица, разчленена на много заливчета и курортни селища. Към Дубровник спадат и архипелагът на дванадесетте Елафитски острови, сред които най-известни са Лопуд, Колоцеп и Локрум.

Общ изглед на Дубровник

³ Произход на името Дубровник

   Съвременното название на града официално започва да се използва през 1918 г. след освобождението на южнославянските земи от австрийско владичество.

   В съчинението си “За управлението на империята” византийският  император Константин Багренородни обяснява, че названието на Рагуза (Ragusa, а също така Ragusium) идва от илирийската дума “рау” или “лау”, което означава скала. През Средновековието и в по-ново време, и то най-вече в славяноезична среда, се употребява и другото название на града – Дубровник. Изследователите отхвърлят възможността то да произлиза от славянската дума дъбрава. Изказано е мнение, че то вероятно е преиначена славянска версия на названието Epidavrum novum (Нови Епидавър). Така бегълците от стария Епидавър вероятно наричали новооснования от тях град на морската скала. Според езиковедите  названието Epidavrum novum претърпяло следната езикова еволюция: Epidavrum novum>>Epidavranovo>> Dabranovo>> Dubrovnik.

³ Основаването на града

     За точната дата на основаването на Дубровник няма конкретни исторически данни. В същото съчинение Константин Багренородни  разказва за славяно-аварски нашествия на Балканския полуостров през VI-VII в. Споменава се и за разрушените стари римски градове Салона и Епидавър. След превземането и разграбването на Епидавър в периода 614–617 г. част от неговите жители се оттеглили на около десетина километра на север и се заселили върху една издадена в морето скала, защитена откъм сушата от блатиста ивица. Там по-късно възникнал средновековният град Дубровник или Рагуза.

     Съществува и друга теория за произхода на града: Дубровник е основан през първата половина на VII в. от група бежанци от град Епидавър (днешен Цавтат). Те се установили на острова и го кръстили Лаус. Срещу тях на континенталната част, в подножието на планината Сърд, славяните изградили свое селище, което назовали Дубровник. Двете селища били разделени от канал, който бил засипан през XII в. и така се обединили. Днес този канал представлява централната улица на града, наречена Страдун.

Страдун - главната улица на града.

    Изграждането на защитните съоръжения започнало веднага след основаването на Дубровник и продължило няколко столетия. Хората се установили на западната  част на острова. Стръмните и почти непристъпни скали скоро били укрепени с каменни стени, образуващи крепост, която получила названието  “Castellum” или “Крепостта”. Така възникнала първата част на града, където впоследствие били разположени градските власти – князът и епископът.

       Първите столетия от съществуването на града били изпълнени с непрекъсната борба  с камъните, водата и блатистата почва. Нито един друг град по далматинското крайбрежие от самото си основаване не се е сблъсквал с подобни трудности, освен Венеция. Населенето постепенно започнало да строи дървени и каменни домове, разширявало площадите, на които издигали храмове и обществени сгради. Сякаш старата част на Дубровник се издигала от дълбините на лазурното море. Мощни крепостни стени от светъл камък и масивни кули заобикаляли града.

През IX в. Дубровник бил толкова добре укрепен, че успял да издържи 14-месечната обсада на сарацинския флот. 

³ Легендата за Св. Влас – Патронът на Дубровник

     Св. Влас става покровител на Дубровник през X в. Легендата гласи, че той се явил на сън на свещеник Стойко и го предупредил за подготвящото се нападение на венецианците. Казал му, че те са акустирали близо до остров Локрум и възнамеряват да нападнат града същата вечер.  След като сенатът проверил думите на Стойко, Св. Влас станал патрон на град Дубровник. Неговата статуя била изсечена на всички кули на крепостта и върху всички градски врати. Освен това той е изобразяван на флага, на всички официални печати и монети в Дубровник. Всяка година в негова чест гражданите организират празненства на 3-ти февруари. На този ден хората се обличат в носии, участват в процесия, в която носят неговите мощи. 

Изображение на покровителя на Дубровник  Св. Влас от художника от епохата на Възраждането Никола Божидарович

Флагът на Република Дубровник

   През следващите столетия в града се развивала както морската, така и сухопътната търговия по целия Балкански п-в и останалата част на Европа чак до бреговете на Черно море и Константинопол. Особено значение имали търговските връзки на Дубровник със съседните славянски княжества — Сърбия, Босна и България, в които дубровнишките търговци имали право на свободна търговия. 

дубровнишки търговец

³ Дубровник под Византийска власт

     От VII до XII в. Дубровник бил под властта на  Византия, но той успял да съхрани определена самостоятелност в обществения и политическия живот. През 1192 г. император Исак II Ангел издал грамота за Дубровник, с която му дал градски привилегии. Въпреки върховната власт на Византия Дубровник сключвал договори с редица италиански градове. Към края на XII в. градът бил на път да се превърне в търговски център със средиземноморско значение. Византийската власт при тези условия му била нужна само дотолкова, доколкото “византийската визитна картичка” все още имала някакъв престиж.

   През 1205 г. Дубровник бил окупиран от  Венеция, която контролирала града в продължение на 150 години. В периода на венецианско господство Дубровник станал важен доставчик на кожи, восък, сребро и др. метали за Венеция. Тя използвала Дубровник като своя морска база в южна Адриатика. 

 ³ Дубовник като част от Венецианска Романия

    През лятото на 1205 г. в Дубровник се настанил венециански управител. В официалните документи той носел названието ректор, а славянските съседи на далматинския град го наричали княз. Фигурата на ректора или княза символизирала венецианската върховна власт в Дубровник. Чрез институцията на венецианските управители обаче в Дубровник и в другите далматински градове проникнало венецианското влияние в системата на градското управление. В резултат на това влияние през 60-те и 70-те години на XIII в. всички далматински градове под венецианска власт изработили и приели свои градски статути, чрез които се превърнали в миниатюрни копия на града-република на Св. Марко. Всички техни органи на градското комунално управление намирали точни паралели в съответните венециански градски управленски структури.

  Градове като Дубровник можели да се превърнат в търговски конкуренти. Затова венецианската управа взела мерки за ограничаване на морската търговия. Въведени били високи мита за стоки, с които търгували дубровчани. През XIII в. градът, въпреки ограниченията, продължил да се развива като търговско пристанище.

    Към края на XIII в. дубровнишките корабостроители започнали да строят кораби, които по нищо не отстъпвали на построените във венецианския арсенал.

    В края на XIII в. и през  първите десетилетия на XIV в. развитието на Далмация и на далматинските градове се определяло от няколко фактора. На първо място, това било състоянието на основните политически сили с владения в региона: Унгария и Венеция. Венеция продължавала  да упражнява силно влияние по адриатическия бряг. Между Унгария и Венеция  пламнала ожесточена борба  за надмощие.

    Към третата  четвърт на XIII в. статути, които имали облика на “градски конституции”, били изработени и приети от всички далматински градове във венецианската сфера на влияние. Изработването и приемането на градски статут означавало край на развитието на града като градска община и началото на развитието му като град комуна. Дубровнишката “градска конституция“ била приета през 1272 г. и регламентирала комуналното му устройство. Тези нови градски закони превръщали градовете в комуни от олигархичен тип, каквато  била и самата Венеция.  В тях основната роля в управлението се падала на градския патрициат: върхушката от богати търговци и занаятчии. Обикновените граждани имали сравнително малко права в управлението, но се ползвали с редица привилегии в областта на здравеопазването, нортариалното дело и др.

³ Система на управление

     Венецианският суверенитет над града бил олицетворяван от фигурата на княза, наричан още ректор. Той бил венециански гражданин и мандатът му продължавал две години. Символ на градската автономия бил Сенатът, наричан Голям съвет (Consilium maius), в който влизат всички пълнолетни мъже, представители на дубровнишките аристократични фамилии. Техният брой варирал в зависимост от състоянието на градското население  и от възможността за попълване градското аристократично съсловие с нови членове. Обикновено Големият съвет  ограничавал достъпа на нови граждани до затворения кръг на старите аристократични фамилии. Този съвет се занимавал с въпроси, засягащи живота на комуната и особено с проблемите на морската и сухопътна търговия.

   Князът управлявал с помощта на “правителство” от 11 души, наричано Малък съвет (Consilium minus). Той заседавал 4 пъти седмично в “Княжески дворец”. Малкият съвет ръководел ежедневието на града и вземал решения по текущи проблеми на търговията, отношенията с други държави, градското устройство и др.

      Ролята на сенат играел съвещателен орган от 40 видни граждани, наричан “Съвет на помолените”(Consilium rogatorum). Съветът трябвало да реагира на случаи, за които компетенциите на Малкия съвет не били достатъчни, а свикването на Големия или било ненужно, или невъзможно.

          Тази система на управление била изцяло заимствана от Венеция.

двореца на княза

    В Дубровник символ на градското самоуправление била статуята на героя от френския епос Роланд. Наричали го Орландо и издигнали негова статуя на градския площад.

    През целия XIII в. и в началото на XIV в. Венеция разширила своето присъствие в Далмация. Династията на унгарските Анжуйци положила максимални усилия да изтласка Венеция от пристанищните и островните ù владения в Далмация. Към средата на XIV в. унгарският крал Шарл Роберт успял да усили значително своето влияние в Далмация.  

  През 1358г. окончателно освобождавайки се от венецианското господство и признавайки сюзеренните права на Унгария, Дубровник станал република. Предишното нейно название "Communitas Ragusina" - "Община Дубровник" било променено на "Respublica Ragusina" -"Република Дубровник". 

     Освобождаването от властта на Венеция способствало за бурния ръст на морската търговия, а също и за повишаването на значението на града като занаятчийски център. По ниво на развитие на занаятите Дубровник не отстъпвал на италианските градове.

    По време на разцвета на дубровнишката република пристанището ставало най-оживеното място в града. Там се натоварвали и разтоварвали стоки от Италия и Балканите. Тук жълтеел восък и мед, миришело на смола блестели сребро и мед, желязо и олово, мучал дубитък, товарели роби за продан в Западна Европа.

    През XIV – XV в. Дубровник станал голям град-пристанище с развита търговия и корабостроене. Той се превърнал в най-голямия пристанищен град сред другите по източната част на Адриатическото крайбрежие, един от най-добрите центрове на корабостроене в света, конкуриращ се с Венеция.

³ Отношенията между Република Дубровник и Османската империя

    Дубровник успял да се противопостави и на османските завоевания. Нашествието на Османската империя в Европа и на Балканския п-в заличило много държави от политическата карта на света, сред които Сърбия, Босна, Херциговина и части от Хърватия. Покорявайки ги една след друга турците достигнали до границата на република Дубровник. Свободата и съществуването на републиката се оказали под заплаха, но с помощта на изкусни интриги и дипломация градът успял да се съхрани в тези бурни времена на Балканите и да спаси своята независимост.

    През 1397 г., когато турците били още далеч от границите на Дубровник, било подписано първото търговско  споразумение с турския султан Баязид I  и по такъв начин била обезпечена свободната търговия с Османската империя. Република Дубровник станала васал на Портата и се задължавала да плаща дан (харадж), представляващ 12 500 дуката – повече от значителна сума за това време. Дубровник бил единствената християнска страна в Европа по това време, получаваща толкова изгодни търговски привилегии, които не били анулирани даже в епохата на сражения между християнските легиони и Османската империя.

   Дубровник умело балансирал между съперничещите си Венеция и Османската империя, като съхранявал фактическа независимост и водил изгодна търговия на Средиземноморието. Дубровник станал основият търговски канал на Османската империя на Адриатика. При заселването на дубровчани в турските градове на Балканите, те фактически монополизирали търговията в този регион. Поддържайки политика на неутралитет по време на войните на европейските държави с турците, Дубровник с успех разширил своите търговски връзки. Републиката създала постоянни свои представителства във всички големи пристанища на Средиземноморието.

    Що се отнася до строителството най-интензивно се е строило през XIV-XV в. Именно тогава крепостта придобила този вид, на който се възхищават всички и до днес. Обурудването на новите фортове и реконструкцията на старите продължила до края на XVII в.

   До средата на XIV в. се издигали градски кули, които отвън имали защитни зъбци, а отвътре – ограда от дърво. На върха на кулите имало площадки с временни дървени укрития за стражи. Отбранителните работи през XV в. превърнали Дубровник в истинска крепост, вероятно именно тогава е възникнала поговорката, станала впоследствие много известна: “Когато гонят заека, той се спасява в Дубровник”.

    Дубровнишката крепост е била проектирана от известни  архитекти от Италия и Далмация, в това число били и  Дж.. да Сиенна и флорентиецът М. Мике-лоцци, по-известен под името М. ди Бартоломео. Той издигнал западната и северната стени на крепостта, а в северозападния ъгъл, на най-високото място на крепостта, издигнал мощната и красива кула Минчета, кръстена на името на  семейство Минчетич, на чиято земя е била издигната. Кулата се вижда от всякъде и жителите на Дубровник я  считат не само за  най-могъщата, но и за най-елегантната в града.

    Именно кулата Минчета винаги се е изобразявала като символ на дубровнишката република. От площадката на върха на Минчета се вижда добре форт Св. Лорънс — грандиозно крепостно съоръжение, издигнато на върха на огромна скала (37 метра над морското равнище). Днес жителите на Дубровник назовават този форт своя “беловлас старец”, на неговата врата е съхранен старинен латински надпис – девизът на Дубровник.

девизът на Дубровник: “Non Bene Pro Toto Libertas Venditur Auro”, т.е. “Свободата не може да бъде продадена за всички съкровища на света”

     Дубровник често е сравняван с Венеция – и двете места притежават изключителна красота, но освен това пътят на развитие, който са изминали през вековете е сходен.

     Дубровник (Рагуза) е най-живописният град в тази част на Адриатическо море. Той е наречен "Перлата на Адриатика" от английският поет лорд Джордж Гордън Байрон. Това е град с уникална политическа и културна история, и със световноизвестно културно наследство. Градът е вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

     В Дубровник се наблюдава едно невероятно хармонично единство от история, култура и природа.

      “Този, който търси рая на земята трябва да посети Дубровник, защото никъде другаде няма да намери такова величие и умиротворение, такава красота и комфорт” е написал поетът Бърнард Шоу.

How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history

How the Venetians managed to make St. Mark and the winged lion part of their history

Venice! What are the first things that come to your mind when you hear the name of this Italian city? Its symbols of course: the gorgeous gondolas, Piazza San Marco, Doge’s palace, Grand Canal, St. Mark’s Basilica, the winged lion.

Have you ever wondered why the Venetians named their biggest square and the basilica after Saint Mark? Why the citizens of the Serenissima claim that their patron saint is exactly St. Mark? Why everywhere in of City of Lagoons you can see statues of a winged lion?

  The answers to these questions can be found, if we go back in time in 828, when the relics – believed to be St. Mark body – were stolen from his grave in Alexandria (at the time controlled by the Abbasid Caliphate) by Rustico da Torcello and Bon da Malamocco. They covered the relics with a layer of pork and cabbage leaves. Since Muslims are not permitted to touch pork, this was done to prevent the guards from inspecting the ship's cargo too closely. Back home their act was justified by using apocryphal tradition that states when St. Mark was traveling through Europe, he arrived at a lagoon in Venice, where an angel appeared to him and said: “May Peace be with you, Mark, my evangelist. Here your body will rest.” And so the saint’s relics, stolen in Alexandria, were deposited in the first basilica in 828.  Placing his body in the new basilica in Venice was fundamental to establishing the figure of St. Mark as patron saint.

The most important aspect was possession since involved the possessors in care, protection and worship of the saint, for which they hoped to receive his protection in return. Exhibiting the relics made participation in worship more effective: it had a protective purpose and a positive psychological impact on the people, making them feel safe and protected. Through the saints’ intercession with God the people could stand up to all evils. St. Mark protected the Venetians and therefore also their State.

As you can see St. Mark was chosen from the Venetians to become their patron saint and not vice versa by some kind of miraculous event. For example Dubrovnik’s patron saint is Blaise. But the story here is completely different. Chroniclers of Dubrovnik such as Rastic and Ranjina attribute his veneration there to a vision in 971 to warn the inhabitants of an impending attack by the Venetians, whose galleys had dropped anchor in Gruž and near Lokrum, ostensibly to resupply their water but furtively to spy out the city's defenses. St. Blaise (Blasius) revealed their pernicious plan to Stojko, a canon of St. Stephen's Cathedral. The Senate summoned Stojko, who told them in detail how St. Blaise had appeared before him as an old man with a long beard and a bishop's mitre and staff to warn them.

Another symbol of the City of Canals isn’t their own property and creation – the winged lion, known as the lion of Saint Mark. The figure was captured in Constantinople during its looting in 1204 by the Venetians, who carried it back home. It is believed that the origin of the winged lion is Persian. Alexander the Great took it from there.

The story of the statue is full of wars and robberies. Even when Napoleon conquers Venice, takes the winged lion to Paris in 19^th century and gives order of destruction of over 1000 statues of the same lion across all Venice. Later, after the defeat of the French general, the lion was returned to the City of Water.

There is another version of how the winged lion became a symbol of Venice. According to it this weird animal was the traditional apostle’s symbol and by electing St. Mark as a Venetian patron saint, the local religious and civic authorities automatically made the winged lion the logo of the Venetian Republic. 

Nowadays the original figure is well kept in the St. Mark’s Basilica, but copies can be seen in many places in Venice.

Grand Canal

Doge's palace

The winged lion in Venice

Flag of Venice

  

Piazza San Marco, Venice

St. Marco's Basalica in Venice

Sources:

www.basilicasanmarco.it

www.europeforvisitors.com/venice

One of the oldest cities in the world

   Do you like to travel? Are you interested in history? Have you ever wondered what is like to walk on the footsteps of old civilizations? Would you like to see how they lived, what their ways of entertainment were? 

   Well, if you answered “yes” to all of the questions or most of them, then you should definitely visit one of the oldest cities in the world, which was founded 3000 - 4000 BC. It's name is Plovdiv. Althoug the city had various names during his long history:  Evmolpia, Philippopolis, Trimontium, Pulpudeva, Puldin... This is just a selection of the many names, which were given to the place.

   It is said that Plovdiv is contemporary with Troy and Mycenae, but what’s more interesting it was continuously inhabited: Thracians, Romans, Slavs and Bulgarians. Today Plovdiv is a large city in Bulgaria. The amazing thing is that despite all the centuries that have gone by, you can still see remains from all the inhabitants of this place. Let me give some examples to fire your curiosity:

1. Remains from the Thracian fortress, called Eumolpia

2. The Ancient Stadium - It was built in the 2nd century during the reign of the Roman Emperor Hadrian. Many events are still held on the scene.

3. The Antique theatre - It was built in the beginning of the 2nd century during the reign of the Roman Emperor Trajan.

4. The Roman Odeon It was built in the 2nd–5th centuries and is the second (and smaller) antique theatre of Philipopolis with 350 seats.

  I would like to share a thought of a Roman writer Lucian, which ilustrates the splendor of the city.

"This Plovdiv is the biggest and loveliest of all cities. Its beauty shines from faraway..."

  If you decide to visit the city, you must take a walk along the narrow streets of the old town of Plovdiv. Taking a step after step on the pavement there it’s like going back in time – a period of time more peaceful, colorful, exquisite, and unique with the incredible architecture of the houses, built by rich merchants in the 19^th century.

   But don’t get the wrong impression. Plovdiv is not just history. It continues its development and nowadays the city has a very modern look perfectly combined with the remains from the past. That’s what makes it so special and amazing. It’s not just a coincidence that its motto is: “Ancient and Eternal” !

Plovdiv's municipality building

the main street 

The rowing canal of Plovdiv

The rowing canal

The singing fountain accompanied with lights

The Antique Theatre from above

Plovdiv

Plovdiv at dusk

streets of Plovdiv

streets of Plovdiv

view from the Antique theatre

the maiin street of the city at night

the builing of the trade fair

    Plovdiv will be the European Capital of Culture in 2019.  Come and see for yourself why. 

   In conclusion I would like to share with you a video I've made, dedicated to this astonishing city. Enjoy the walk there! 

Що е то вълшебство?

Що е то вълшебство?

      Отговорът на този така простичък въпрос варира според хората. Едни биха казали, че най-голямото чудо е самият живот - да го създадеш, да се посветиш на неговото развитие и усъвършенстване, да му предадеш цялото си житейско познание, за да спомогнеш за изграждането на самостоятелна и достойна личност. Други, по-лирични души, биха изтъкнали любовта като най-голямата магия, макар че двете неща често са взаимно свързани. Иначе безспорен факт за всеки човек, който поне веднъж в живота си е бил истински влюбен, е че това чувство или по-скоро стихия е способно напълно да преобрази мирогледа ти, собствената ти същност, да извае с лекота една по-добра и по-съвършена твоя версия. Важно е тук обаче да се отбележи, че тези способности са присъщи единствено и само на истинската любов. Тя лесно може да се разпознае, защото е чиста, искрена, открита, щедра - дава много, без да иска нещо в замяна, просто така, за да зарадва другия/ другите, дълготърпелива, милостива, не се превъзнася и не е горделива, тя тържествува с истината и никога не се изгубва. Тя е онова пърхане на пеперуди в стомаха, нежният полъх под крилете ти, който те понася към нови висоти, невидимата причина за светлината в погледа и сияйната усмивка на лицето. Именно това иначе могъщо чувство, но и така ефирно те кара да забелязваш малките вълшебства в така забързаното и натоварено ежедневие -  блясъка на танцуващите снежинки; нежното кокиче, преборило леденото покривало; приятните ласки на пролетното слънце след дългата зима; омайната песен на славея призори; веселият звън в смеха на близките ти хора, топлината в погледа на любимия човек и много други. 

      Според мен обаче има още едно вълшебство, което притежава огромна съзидателна, но и разрушителна сила - познанието, стоящо в основата на премъдростта. А и нали е казано, че от всичко най-напред е произлязла премъдростта. Тя обаче не се измерва с количеството прочетени книги, а с извлечената полезна информация от тях, която също така трябва да бъде умело приложена на практика. А знаете ли, какво е казал Аристотел за познанието? Според него то започва от почудата. То е двигателната сила, която ни прави любознателни; въвлича ни в невероятни приключения на изумителни или съвсем обикновени места; може да ни отведе в различни епохи и да видим какъв е бил света преди или какъв може да бъде след нас. Познанието е истинско богатство, което се трупа цял живот. Освен това, както е казал абат Фария, (от романа на Александър Дюма - "Граф Монте Кристо") никой не може да ти отнеме това безценно съкровище. Веднъж натрупано то е в състояние да създава, твори, помага, усъвършенства, облагородява, развива творение, човек, държава, цивилизация, свят. Хрумва ми примера с Нерон, който съумял от тлеещите пепелища на Рим да го възроди и изгради в пълния му блясък. Друг е въпросът, че битува мнението, че именно той е запалил града. Важното тук е, че при възстановяването му той е приложил опита от миналото, но и иновациите, за да бъде града солиден, функционален и величествен. От друга страна познанието може да бъде използвано за съвсем не благородни цели: разруха, вреда, щета и дори деградация. Да, познанието, попаднало в "неправилни"

ръце може да доведе до деградиране на общества от техните управници. Тук искам да уточня, че съвсем не визирам съвремието. Погледът ми е отправен към Средновековието, когато малцина са били тези, който са имали привилегията да се образоват, а масата е била невежа и следователно по-лесно контролируема. Колкото до вредите и щетите, бих посочила изключителното изобретение, наречено "гръцки огън". Изумително е, че до ден днешен учените не успяват да възстановят точния му химичен състав. Въпросният огън е бил вид оръжие, създадено с цел защита, но и като такова - за разрушение.

Използване на гръцки огън - миниатюра от Йоан Скилица

      И така, познанието не се дава на всеки и ли поне не в еднакви количества, ако мога да се изразя така. От всеки един от нас зависи накъде и как ще насочи могъщата сила на това вълшебство - да разрушава и вреди или да съзижда и твори добро.