Merry Christmas!

Merry Christmas and don't forget the love!

Легендата за коледната елха

   В святата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.
   Най-добре успели да видят спящия Мла­денец три дървета, ко­ито растели пред сама­та пещера: величестве­ната палма, високото клонесто маслиново дърво и простата зеле­на елха. Те радостно шумели с листа и не­търпеливо разговаряли помежду си:
  - Да идем - казала палмата на маслината - да се поклоним на Младенеца и Му поднесем нашите дарове.
  - Вземете и мен с вас - тихо помолила елхата. Двете горди дървета погледнали презрително на скромната си сестра. Палмата й отвърнала:
  - Какво? Ти си толкова бедна и окаяна! Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Не виждаш ли, че имаш само остри като игли листа и дори сълзите ти са воняща смола!
   Бедната елха смутено замълчала, едва осмелявайки се да хвърли още едни плах поглед кьм прекрасния Младе­нец, Които лежал в яслите, обкръжен от златосияйна светлина.
   И ето, събудил се малкият Иисус. В пречистите Му нозе лежал разкошен палмов лист - дар от красивата палма и благовонно масло от маслината, което изпълвало цялата пещера с благоухание. Но очите на Богомладенеца се насочили към скромната и свенлива елха. Той ласкаво се усмихнал и протегнал ръчички към нея. Добрата елха! Тя била толкова радостна и щастлива, че навела зеленото си стъбло в смирен поклон пред малкия Господ на славата...
  А един от Ангелите нежно казал:
  - Нека това да ти бъде за награда, мило зелено дърво! От днес ти си призвано да прославяш празника на Христовото Рождество с твоето вечно зелено облекло и с блестящите, подобни на звезди украшения, които човеците за вечни времена ще поставят върху тебе в тази благословена нощ. Ти ще носиш на децата радост, а на възрастните ще напомняш за златните дни на тяхното детство. О, бъди благословена.

Духът на Коледа

Коледа

Григор Угаров

Днес от всеки поглед блика

радост светла и велика;

чудна песен е запяла

вред земята побеляла.

А във всяка къща мило

свети мъничко кандило,

сякаш пламъка му ален

от звездата е запален.

Нашта обич го опасва

никога да не угасва,

както вечните зори

в златен пламък да гори,

та във студ и бури бесни

да живеем пак със песни,

всеки ден що иде нов

да го срещаме с любов.

 

Коледа

Иван Бунин

- Ти, елхице позлатена,

расла, весела засмена,

и клонила най-високо,

най-далече и широко.

Ти ли позлати гората,

и пътеките, полята?

- Аз съм всички позлатила,

клони, птички посребрила,

че от белите кошари

идат Божи коледари.

С тях ще хвалим Боже чедо,

Ой Коледо, мой Коледо!…

 

Чудна звезда

-Що така си заблестяла,
ей ,звездице ,ясна,бяла,
и с лъчи прозрачни ,меки,
къпеш снежните пътеки?
-Грея,ой,детенце будно,
грея тази вечер чудно,
че Ви нося радост свята,
радост вечна на земята.
Затова съм заблестяла,
затова съм ясна бяла-
грея с туй дърво елхово,
че е Рождество Христово.

Тиха нощ, свята нощ

 Тиха нощ; свята нощ!

Всичката земя е в тишина;

Виж! Витлеемската светла звезда

Мъдрите кани от чужда страна,

Гдето Христос се роди.

 Тиха нощ! Свята нощ!

Песен сега на похвала

Ангели пеят със радостен глас!

Вест за спасене донасят до нас:

Ето, Спасител дойде!

Тиха нощ! Свята нощ!

Всичката земя пей с веселба;

Богу во вишните да се даде

Слава и почет; от всякъде пей:

Мир за всегда на земята!

Молитва

Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,

моля ти се от душа!

С ум и разум надари ме

да не мога да греша.

Запази ми ти сърцето

от зли мисли и неща;

всичко виждаш от небето,

зло на мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате

здраве, сила и живот;

мир, любов на всички братя,

и добро на наш народ!

830 години от въстанието на Асен и Петър

   На 26 октомври 2015 година се навършат 830 години от въстанието на двамата братя Асен и Петър, довело до възобновата на българската държава в края на XII век. Именно този юбилей вдъхнови направата на видео, за да се помни и знае славната, но и нелека история на България.
   Искам да изкажа благодарности на SkyTrip и SkyHigh, че ми позволиха да включа във видеото техните невероятни кадри на крепостта Царевец, Велико Търново!

Beautiful Autumn

Have a happy and colourful autumn!

Думите отлитат, написаното остава

Думите отлитат, написаното остава. 

(Verba volant, scripta manet.)

латинска поговорка

  

Вдъхвали ли сте някога аромата на нова книга? Вслушвали ли сте се в нежното шумолене при разгръщането на току-що отпечатаните й страници? Обземало ли ви е приятно вълнение, предизвикано от почудата къде ще ви отведе тя, какво има да ви разкаже, какви емоции ще събуди у вас и как ще промени погледа ви към света след като затворите и последната нейна страница?

Книгата е вълшебен свят, друга реалност, ново приключение, непознат и неизследван път към нови хоризонти – отминали, настоящи и бъдещи; частица от всемирното познание; късче мъдрост, което обогатява душата и разширява мирогледа. Съпреживявайки нейната история, откриваш и самоусъвършенстваш самия себе си чрез емоциите, които буди у теб и знанието, което щедро ти дава даром. Именно книгата изгражда личността. Всяко малко дете се учи да разпознава и разграничава доброто от лошото, справедливостта от неправдата, любовта от омразата, искреността от измамата най-напред от пъстрите страници на приказните книжки.

Книгата обаче е и изкусен разказвач на истории за отминали времена, настоящи събития и бъдещи приключения. Благодарение на нея познаваме миналото си, подреждаме настоящето и градим бъдещето.

От особено значение обаче е и нейният създател. Мнозина са писали и пишат, но имената на малцина са преминали през проверката на времето и днес гордо се зоват класици. Това са хора, които са съумели съвсем фино и изкусно да вплетат в творенията си част от себе си, от своите лични преживявания и емоции, за да им вдъхнат истински живот. Фалшът, лицемерието и угодничеството не минават изпита на вечността. Писателят Самуил Маршак много точно е уловил този процес, като го е описал с думите: “Те били сестри, но много различни: Времето непрекъснато раждало, а Вечността била безплодна; но когато някое от децата на Времето се оказвало много хубаво, Вечността го обиквала и осиновявала…”. Именно рожбите на тези творци, “осиновени” от Вечността са истинските шедьоври в литературата – художествена и научна. Точно тези творби имат силно въздействие върху човека и са способни да го обогатят и усъвършенстват, ако, разбира се, той е готов за това и отвори сетивата си за тях.

   Бъдете открити за нови идеи, перспективи и приключения. Следващият път, когато някой ваш близък или роднина ви подари книга, не бързайте да негодувате и да я закътате на някоя лавица, защото този човек всъщност ви е поднесъл едно ново пътешествие, чрез което да разширите своите хоризонти. Всички знаем фразата, че човек се учи, докато е жив. Винаги ще има нещо ново, интригуващо, вълнуващо и любопитно, с което не сме се сблъсквали преди. А може да сте попаднали на бъдещ шедьовър. Всеизвестно е, че много творби биват истински оценени дълго време след тяхното създаване. Ако пък ви се случи да получите книга от нейния автор, то знайте, че сте истински щастливци, защото той всъщност ви е подарил частица от своето сърце и душа.

"Земя като една човешка длан"

Към родината

Атанас Далчев

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

   Преди време един много важен за мен човек ми изпрати това стихотворение, което дълбоко ме трогна. Само в три куплета авторът е вплел цялата си любов към своята родна земя, към своя свиден дом. Нима има нещо по-прекрасно от страната, където си се родил и отраснал? Там, където е минало най-безгрижното време от живота ти край родителите ти, близките ти и приятелите ти; специално кътче от огромната планета,  където си израснал, изпълнено със скъпи спомени за приключения, смях, обич, трудности и премеждия, за топли и слънчеви лета, пъстри есенни дни, мразовити и снежни зими, мелодични и благоуханни пролетни моменти. Земя, привидно малка, но с голяма и изстрадала душа,  но и много щедра, и нежна към своите деца. Понасяла през вековете стъпки тежки на мъчители и тирани, страдала от гледки страшни, но и тържествувала в ръцете на владетели велики и мъдри, грижили се за нейното величие и благото на нейните чада. Всеки, който тук се е родил е наследил частица от тази измъчена, богата и добра душа; капка мъдрост, в която се е съхранило познание безценно от изминалите времена; любов безмерна към “тоз народ и таз земя”. От нас зависи да помним този дар през всички дни от нашия живот и да съхраним родния си дом. 

Татковина

П. Р. Славейков

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.