четвъртък, 10 септември 2020 г.
Greeting cards with coffee
Етикети:
добро утро,
картичка,
картички,
кафе,
книга,
книги,
пожелания,
уикенд,
утро,
чай,
autumn,
cards,
coffee,
cosy,
greeting cards,
sweet home,
tea,
warm,
weekwnd
Send a smile
It's always nice to know that someone is thinkong of you by sending you a message, e-mail or a simple card with a cheerful thought. I've made a few cards you can use to send a smile to someone special in your life. There's one important thing though - don't cut the part with the address, where you've found them. Enjoy!
Етикети:
autumn,
beautiful,
cards,
coffee,
day,
dreams,
enjoy,
flowers,
good morning,
greeting cards,
happy birthday,
hello,
hope,
love,
relax,
smile,
special,
sunday,
together
сряда, 20 юли 2016 г.
Наследниците на българския цар Самуил живеят в Италия
Дали случайно, дали нарочно, но понякога
човек се натъква на изключително интересни и любопитни сведения. Съвсем наскоро
се натъкнах на статия на Георги Тахов – публицист и поет, - в която се твърди,
че към днешна дата в Италия живеят наследниците на българския цар Самуил.
В текста се споменава името на
града-крепост Фризинга, където именно живеят потомците на цар Самуил. Георги
Тахов разказва, че през 1956 г. в София пристигат двама адвокати заедно с
представиетл на фамилията Фризинга. Делегацията донесла пакет документи, които
представляват данни за потомствената линия на Самуиловия двор, като една от линиите
достига до съвремието. Става дума за родословното дърво на фамилия Миструци ди
Фризинга, което започва с надписа “Impero dei Bulgari” (Империя на
Българите). Под него се чете следното: Samuel + 1014; 986 Zar des Bulgares и денят на неговата смърт 6 септември 1014 г. Георги Тахов обяснява, че
проучванията са правени в чуджи архиви години наред по поръчка само на фамилия
Фризинга. Документът съдържа печати много печати на италианси институции
включително и на Министерство на външните работи на следвоенна Италия. Изследванията
изграждат родословно дърво с два клона: единият преминава през династиите на
Византия, а другият се съединява с италианската фамилия. Всички родови
разклонения са проследени подробно до 1953 г.
Тук
е важно и интересно да се спомене, че в Италия съществува една специална
институция, която определя фамилиите, имащи право да бъдат вписани в Златната
книга на древните родове – Il Libro d'oro della nobiltà italiana. За да извоюва
правото си на вписване и присъствие в споменатата книга, съответната фамилия
трябва да представи научно проверени свидетелства.
Георги Тахо обяснява, че в Libro d’oro имат право на вписване и родове, чието потекло
е от чужда династическа кръв, стига тя да установява в края на краищата
фамилия, която е свързана със страната.
Генеалогическото дърво на фамилията Миструци
ди Фризинга е добило правото си на вписване между знатните фамилии, благодарение
представените проучвания и документи, по един екземпляр от които се депозират в
архива на Министерството на вътрешните работи. Издаденият препис от стр. 103 е
подпечатан с три държавни печата. Датиран е от 1955 г., заверен лично от секретаря
на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия. Четвъртият
документ е издаден в Рим на 20 юли 1953 г. и е заверен с печата на библиотеката
на Министерство на вътрешните работи на Италия.
Научните работници, работили по
извлеченията необходими за документалния материал, са се интересували от
няколко основни момента. И въз основа на дългогодишна работа достигат до
следните заключения:
- Фамилията поставя като начало на
генеалогическото си дърво Империя на българите и царя на българите Самуил –
фиксирана е годината 1014. Самуил умира на 6.09.1014 г. Преди титлата цар на
българите е изписана годината 986-та.
Рождената
година на Самуил не е установена, а и научните работници от кабинета на Ди
Фризинга не са се интересували от тази подробност. Изобилни данни за Самуил
оставя Йоан Скилица, цитирайки комитопулите, братята “Давид, Мойсей, Арон и
Самуил”, синове на могъщ български комес. Това сведение допълва известният
Кодекс, в който се споменават имената на бащата Никола и майката Рипсимия. По
наследство властта поемат синовете. Цитираните Давид, Мойсей, Арон и Самуил
застава начело на българските земи и държавния живот, особено след пленяването
в Цариград на законните престолонаследници цар Борис II и Роман. Вниманието е
насочено единствено по съхраняване наследствената връзка след смъртта на цар
Самуил – тема на проучването. И все пак – няколко думи за времето, в което цар
Самуил идва на власт. Мойсей умира при обсадата на Сер. Поради съглашателството
му с Византия Самуил убива брат си Арон и цялото му семейство. Оцелява само
синът на Арон – Иван Владислав, изпросен от сина на Самуил Гаврил Радомир.
Третият брат – Давид загива до Кале Дрис от пазителите на прохода между Костур
и Преспа. При разгрома на Самуил от византийците Василий II се самонарича
Българоубиец. На гръцки – Василиос Булгарооктон. Така е зафиксирано и до днес
името му в иконографията, тъй като поради “божията заръка” – да унищожи
българите, той е бил канонизиран и до съвремието ни присъства в гръцката
иконография.
Точно под името на цар Самуил е неговият син
Гаврил Радомир. На италиански името му е вписано като Габриел. Зад името е
годината 1015. Спасеният от Гаврил Радомир при избиването на семейството Иван
Владислав го убива – като отмъщение за смъртта на баща си, като сам се вписва в
известния Битолски надпис като Самодържец български. Няма да проследяваме по-сетнешните
династически борби. Внучката на Самуил Мария, дъщеря на Гаврил Радомир, се
омъжва за Андроник Дукас – отбелязано стриктно в генеалогическото проучване.
Андроник е син на Йоан /1073 г./. По време на женитбата не е владетел на
Византия. Свързва се с внучката на българския владетел, за да осигури знатна
царска линия. Сродяването с българския цар му е необходимо при претенциите за
трона на Византия. Той е известен със своята пресметливост и властолюбие. Между
другото, остатъците от болярството на Самуил е използвано широко в
династическите борби на Византия, но това също не е наша работа. По това време
император Йоан IV Диогенес е жестоко разбит от турците при Зикерт и е в тежко
положение. За погрома спомага Андроник Дукас, съпругът на Мария. Императорът е
пленен, по-късно – освободен, но лукавият Михаил VII се е настанил на трона му.
Още преди да се прибере в Цариград, е заловен и пленен. Андроник е награден,
въпреки, че единственият му стремеж е бил също престолът. Ослепяването,
кастрирането – за да няма наследници, и убийствата между претендентите на
византийския престол са били нещо естествено. Интересен факт е, че от сто и седем византийски императори единици
завършват живота си некастрирани, неослепени и от естествена смърт.
През 1123 г. на Андроник Дукас му се ражда дъщеря на име Ирина. Тя била кръстена на майката на
Мария, българската Ирина, съпруга на Гаврил Радомир, снаха на Самуил. За нея
синът на Самуил се оженва в 996 г. Той е многоженец. Първата му жена – дъщеря
на унгарския крал, от която добива син Петър Делян, била “отпратена” в
манастир. Ирина Андроник Дукас, “от
коляното на Самуил”, по-късно се омъжва за Алексий I Комнин. Под неговото име в документа е отбелязано: 1081-1118 Император
на Византия. Женитбата му също не е случйна – Ирина Дукас носела българска
кръв. Съпругът й изземва властта от Никифор III, като успява да разбунтува
армията и да завладее Константинопол с помощта на наемници, между които –
несъмнено и българи. В столицата Ирина и майка й Мария са имали сигурни
поддръжници. От времето след завръщането си в Преспа /997 г./ Самуил омъжва
дъщеря си Мирослава, леля на Мария, за Ашот, син на Григорий Таронит, пленник в
Преспа. Самуил имитира, че Ашот избягва при своите, за да може да се включи в
борбата за византийския престол и Мирослава става придворна дама. От брака на Алексий I и Ирина се ражда Теодора. За
нея се оженва Константин Ангел, който възползвайки се от брака ,се възкачва на
престола. Както е уточнено в генеалогическата схема, от този брак се раждат
трима сина. Севастократор Йоан Ангел, Михаил I и Михаил II. Интересува ни
последният от синовете. От него е дъщерята Елена, от която фамилията продължава
в Италия. В 1259 г. дъщерята на Михаил II, деспот на Епир и Солун, се омъжва за
Манфред IV Маркиз де Салус /1266-1340 г./. Те имат дъщеря, която кръщават със
славянското име Виола. Тя на своя страна се омъжва за владетеля на Милано –
Лукио Висконти. Двамата стабилизират Милано като град-държава и благодарение
произхода си, поставят началото на нова династия. Ражда им се момиче –
Катерина, което в 1342 г., се задомява с Франческо II Д’Есте, маркиз на гр.
Ферара. България е пред своята агония. В 1393 г. пада Търново, а през 1396 г.
загива и Видинското царство. Оттук нататък е обяснимо, защо Италия приема
толкова много бежанци от нашите земи. Синът на Катерина е Ацо Д’Есте /от
македонското Ачо/, починал през 1415 г. Дъщеря му Орсина се омъжва в 1422 г. за
Фредерик, граф на Порча. Дори само фактът за името на Ацо Д’Есте доказва колко
стриктно е спазвана имената традиция в наследниците на Самуил. Няма да
проследяваме останалите фамилни връзки. Същественото е, че Клара Дел Латоре,
т.е. Бистра Дел Латоре, защото Клара в превод е Бистра, в 1695 г. се омъжва за
Себастиян II, Миструци Ди Фризинга. Последният, който се е считал за наследника
на Самуиловата фамилия, до събирането на документите е Андре III /Андрей/.
Твърде много имена са споменати в настоящата публикация, но те са част от
големия факт – всички те са се считали за наследници на владетеля Самуил,
изрично отбелязан като Цар на българите. Потресаващ факт, който няма аналог в
българската история. В града с крепостта Фризинга и днес живеят лица, които се
считат потомци на българска владетелска фамилия. Към пакета документи е и
споменатата Таблица за вписване в Златната книга, като Делото е заведено с
документ 7046 и носи държавния печат от 8 юли 1955 г. на Република Италия.
Родът на българският цар Самуил не е
прекъснат. И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска
аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за
италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/. Заслугата
за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин
Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.Италианската
фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода и от цар Самуил:
1) На първо място това е генеалогическото
дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв произлизащ от преките
наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии и
клон на италианската фамилия, които в 1269 г. се сливат в едно. Това
генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат
за наследници на цар Самуил и с българска кръв;
2) Вторият документ е факсимиле от
заглавната страница на ТАБЛИЦА за вписване в ЗЛАТНАТА КНИГА на италианското
благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните
италиански фамилии;
3) Третият документ е фотокопие от
стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица,подробности за всяко коляно от
фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания,
обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и
заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на
Италия;
4) Четвъртият документ е издаден в Рим на
20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните
работи.
На върха на своето генеалогическо дърво,
фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/.
Произхода им е потвърден от:
1.Морери, "Голям исторически
речник", Амстердам, 1740г., издателство Брюнел.
2.Един Бенедектинец, "Изкуството да
проверяваш датите", Париж, 1783г. издателство
Жомбер.
3.Харфорд, "Генеалогични
таблици", Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон
прес.
4.Киузоле, Генеалогия на забележителните
домове/фамилии/, Венеция, 1743г.,
издателство „Курти”.
5.Йесенбург, "Върху произхода на
европейските държави", Магдебург, 1953г.
издателство Щартгард.
Фамилията е поискала да се запази нейното
проучване и да се съхрани именно у нас в България.
Източник:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Samuil_Italija_2.pdf
четвъртък, 7 април 2016 г.
Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета
За любителите на нощното небе и съзвездията реших да разкажа в поредица от публикации за конфигурациите на звездите, които векове наред са били обект на човешкото любопитство и въображение.
Най-напред ще разгледаме съзвездията в северното полукълбо, а след това в южното. Началото ще поставя с Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета.
Голяма мечка (Ursa Major)
Най-напред ще разгледаме съзвездията в северното полукълбо, а след това в южното. Началото ще поставя с Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета.
Голяма мечка (Ursa Major)
Тя е околополюсно съзвездие и по всяко време се наблюдава над хоризонта. Най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Голямата мечка е заобиколена от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.
В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голяма мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки. Най-ярките звезди са седемте, които образуват познатата и характерна фигура на Голямата мечка: голям правоъгълник с дълга извита опашка.
Нужно е обаче известно въображение, за да се види в тази фигура огромна мечка, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.
От Гърция съзвездието Голяма мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната частна Земята живеели само мечки (Гръцката дума "арктос" значи мечка, откъдето "Арктика" - Страна на мечките). Именно затова в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
Предпоследната звезда от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар. Над нея се вижда Алкор. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си: който вижда звездичката Алкор, значи има напълно нормално зрение.
Близо да звездата Мицар е радиантът на метеорния поток ета-Урсиди, който се наблюдава от 18 юни до 8 юли. Максимумът му е на 28 юни, когато обикновено се виждат по около 6 метеора на час.
Малката мечка (Ursa Minor)
Малката мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малка мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са много слаби. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена. Затова съзвездието е кръстено Малка мечка.
Последната звезда от опашката това съзвездие е Полярната звезда. Тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е "неподвижна" и не участва във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея .
Воловар (Bootes)
Воловар е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгънато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур.
Съзвездието Воловар се вижда най-добре през нощите от април до септември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки. Съединени с линия, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. В старинните звездни карти и атласи Воловарът е изобразяван като човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост, и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са Ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий.
Ловджийски кучета (Canes Venatici)
Ловджийските кучета е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, което да привличат погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око 30 звезди. Те са много слаби и са хаотично разположени, което затруднява съединяването им с линии, за да се образува някаква геометрична фигура.
Съзвездията Голяма мечка, Малка мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани в един вълнуващ мит.
Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята прелест. Дори владетелят на небето и земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.
Тайно от ревнивата си съпруга - великата богиня Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служел с лъка и ходел на лов из горите.
Хера научила за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. Като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, където я оставил да блести като красиво съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова в небето Голямата мечка има дълга и извита опашка.
Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на небето и я оставил там като неголяма, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.
Воловарът е обрречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета.
В митологията има и друг вариант на тази история. В него Калисто е представена като една от прислужничките на богинята Артемида. Отново се разказва за любовта между Калисто и Зевс, а също и за техния син Аркас. Когато Хера узнала за тази връка, превърнала Калисто в тромава мечка. Веднъж, докато Аркас бродел из гората, ненадейно от храстите излязла една мечка. Той не подозирал, че това е неговата майка и понечил да я прониже със стрела. Зевс, който зорко пазел своята любима, в последния момент отклонил стрелата и спасил мечката. В същото време той превърнал Аркас в едно малко мече. След това хванал мечката и мечето за опашките и ги отнесъл на небето. Там оставил Калисто да блести като прелестно съзвездие Голямата мечка, а Аркас - като Малката мечка.
На небето, като съзвездия, Калисто и Аркас, станали още по-красиви, отколкото били на Земята. Не само хората се възхищавали от тяхната величествена красота, но и самият Зевс. От върха на Олимп той често гледал към тези съзвездия и се наслаждавал на тяхната прелест и ход по небето.
Не било приятно на Хера да гледа своя съпруг, да съзерцава Калисто и Аркас. Тя се обърнала с гореща молба към бог Посейдон, владетелят на моретата, да не допуска Голямата мечка да се докосва до морето и така тя да умре от жажда. Бог Посейдон не удовлетворил молбата на Хера и да огорчи брат си Зевс. Голямата мечка продължила да обикаля около полюса, като веднъж в денонощието се спуска ниско над северната страна на хоризонта, допира се до морската шир, утолява жаждата си и след това се издига високо още по блестяща, привличаща погледа на хората и боговете.
Етикети:
Воловар,
Голяма мечка,
Ловджийски кучета,
Малка мечка,
съзвездия,
astronomy,
Bootes,
Canes Venatici,
Polar star,
Stars,
Ursa Major,
Ursa Minor
вторник, 12 януари 2016 г.
Легендата за Родопа и Хемус
Родопа планина |
Много, много отдавна, сред безкрайни зелени треви и красиви, благоуханни цветя живеели щастливи хора. Между тях били Родопа и Хемус. Обич сгрявала сърцата им и тя била толкова силна, че предизвиквала възхищение у всички. Млада, красива, с пъргава походка, с очи сини като небето, Родопа всеки ден очаквала своя любим. Тръпнело сърцето на девойката, когато зърнела гордата, внушителна фигура на Хемус. А той пристъпвал към нея смирено, сякаш виждал пред себе си богиня. Щастие извирало от двамата влюбени, неземна и тайнствена красота ги обграждала и те дълго стояли един до друг, заслушани в музиката, родена от сърцата им. Всичко около тях притихвало, сякаш цялата природа коленичела пред чудото, наречено любов. Но ако хората се радвали на прекрасната обич между Родопа и Хемус, боговете им завидели. От своите небесни покои всемогъщият Зевс пожелал да има за себе си прекрасната Родопа. Предложил й неземно щасте, дори безсмъртие бил готов да й даде. Но нищо от това, което давал великият бог, не било толкова скъпо за Родопа, както обичта й към Хемус. Затова и отхвърлила предложеното й от Зевс безсмъртие. Но това предизвикало гнева на всемогъщия. Оскърблението било толкова силно, че не само Олимп затреперил, но и цялата земя усетила върху себе си божия гняв. В желанието си да отмъсти Зевс вкаменил сърцата на Хемус и Родопа и ги превърнал завинаги в планини. Надявал се, че по този начин ги е разделил завинаги, че е победил тяхната любов. Но макар и вкаменени, Родопа и Хемус съхранили завинаги в себе си любовта. И до ден днешен тя продължава да живее, да ги крепи и одухотворява. Векове наред те пленяват с красотата си – тя, нежна, галеща като ласка, а той горд, величествен, могъщ и непобедим. И днес, взрем ли се в тях не можем да не открием, че те продължават да се зоват, да се очакват и стремят един към друг. Родопа е обърнала цялото си лице,вечно зелено и младо, нагоре, сякаш търси своя любим. А Хемус е устремил поглед към нея и простира ръце, сякаш да я докосне.
Хемус (Стара планина) |
Абонамент за:
Публикации (Atom)