четвъртък, 7 април 2016 г.

Съзвездията Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета

  За любителите на нощното небе и съзвездията реших да разкажа в поредица от публикации за конфигурациите на звездите, които векове наред са били обект на човешкото любопитство и въображение.
  Най-напред ще разгледаме съзвездията в северното полукълбо, а след това в южното. Началото ще поставя с Голямата мечка, Малката мечка, Воловар и Ловджийски кучета.


Голяма мечка (Ursa Major)

  Тя е околополюсно съзвездие и по  всяко време се наблюдава над хоризонта. Най-високо е над него и най-добре се вижда през пролетните и летните нощи. Голямата мечка е заобиколена от съзвездията Воловар, Ловджийски кучета, Малък лъв, Рис и Малката мечка.
  В ясна и безлунна нощ в съзвездието Голяма мечка с просто око могат да се видят 125 звезди, но само 20 от тях са по-ярки. Най-ярките звезди са седемте, които образуват познатата и характерна фигура на Голямата мечка: голям правоъгълник с дълга извита опашка.

  Нужно е обаче известно въображение, за да се види в тази фигура огромна мечка, каквато се рисува в старинните звездни карти и атласи.
  От Гърция съзвездието Голяма мечка се вижда ниско над северната страна на хоризонта. Според представите на древните гърци в най-северната частна Земята живеели само мечки (Гръцката дума "арктос" значи мечка, откъдето "Арктика" - Страна на мечките). Именно затова  в северната страна на небосвода са поставени съзвездията Голямата мечка и Малката мечка.
   Предпоследната звезда  от опашката на Голямата мечка се нарича Мицар. Над нея се вижда Алкор. Имената на тези звезди са дадени от арабите и означават съответно кон и ездач. По тези звезди арабите са проверявали зрението си: който вижда звездичката Алкор, значи има напълно нормално зрение.

  Близо да звездата Мицар е радиантът на метеорния поток ета-Урсиди, който се наблюдава от 18 юни до 8 юли. Максимумът му е на 28 юни, когато обикновено се виждат по около 6 метеора на час. 


Малката мечка (Ursa Minor)

  Малката мечка е околополюсно съзвездие и по всяко време е над хоризонта. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Малка мечка могат да се видят с просто око 20 звезди, но те са много слаби. По-ярките звезди образуват фигура, която е подобна на Голямата мечка, само че е по-малка и обратно разположена. Затова съзвездието е кръстено Малка мечка.

  Последната звезда от опашката това съзвездие е Полярната звезда. Тя е най-близката звезда до Северния небесен полюс и поради това с просто око не може да се забележи движението й. Остава се с впечатлението, че Полярната звезда е "неподвижна" и не участва във видимото денонощно въртене на небесната сфера, а всички други звезди обикалят около нея .

Воловар (Bootes)

  Воловар е едно от най-красивите съзвездия. То привлича погледа  с интересната фигура, която образуват по-ярките му звезди: разгънато дамско ветрило, в дръжката на което блести с червеникав цвят звездата Арктур.

  Съзвездието Воловар се вижда най-добре през нощите от април до септември. В ясна и безлунна нощ в съзвездието Воловар могат да се видят с просто око около 90 звезди, но само осем от тях са по-ярки. Съединени с линия, те образуват удължен многоъгълник, във върха на който е звездата Арктур. В старинните звездни карти и атласи Воловарът е изобразяван като човек, който държи в дясната си ръка огромна тояга, а с лявата ръка тегли синджирите на две кучета, настръхнали от ярост, и готови да се нахвърлят и разкъсат Голямата мечка. Това са Ловджийските кучета, отделени в самостоятелно съзвездие от Хевелий.



Ловджийски кучета (Canes Venatici)

  Ловджийските кучета е малко съзвездие, в което няма ярки звезди, което да привличат погледа. Най-добре се вижда през нощите от февруари до юли. В ясна и безлунна нощ могат да се видят с просто око 30 звезди. Те са много слаби и са хаотично разположени, което затруднява съединяването им с линии, за да се образува някаква геометрична фигура.

  Съзвездията Голяма мечка, Малка мечка, Воловар и Ловджийски кучета са свързани в един вълнуващ мит.
  Много отдавна в Аркадия царувал Ликаон. Той имал дъщеря Калисто, прочута в целия свят със своята прелест. Дори владетелят на небето и земята, гръмовержецът Зевс, се възхитил от божествената й красота, щом я видял.
  Тайно от ревнивата си съпруга - великата богиня  Хера, Зевс редовно посещавал Калисто в бащиния й дворец. От него тя родила син Аркас, който бързо израснал. Строен и красив, той умело си служел с лъка и ходел на лов из горите.
  Хера научила  за любовта между Зевс и Калисто. Изпаднала в ярост и превърнала Калисто в безобразна мечка. Когато привечер Аркас се прибрал, видял в къщи мечка. Като не знаел, че тя е собствената му майка, опънал лъка... Но Зевс не допуснал Аркас да извърши такова тежко престъпление. Тъкмо да полети стрелата от лъка на Аркас, Зевс хванал мечката за опашката и бързо я понесъл към небето, където я оставил да блести като красиво съзвездие Голямата мечка. Но докато Зевс носел мечката, от тежестта й опашката й се удължила. Затова в небето Голямата мечка има дълга и извита опашка.
  Като знаел колко много Калисто обичала своята прислужничка, Зевс отнесъл и нея на небето и я оставил там като неголяма, но красиво съзвездие Малката мечка. Зевс не оставил на Земята и Аркас. Той отнесъл и него на небето и го превърнал в съзвездието Воловар.
  Воловарът е обрречен да пази навеки своята майка - Голямата мечка. Затова той здраво държи синджирите на Ловджийските кучета.

  В митологията има и друг вариант на тази история. В него Калисто е представена като една от прислужничките на богинята Артемида. Отново се разказва за любовта между Калисто и Зевс, а също и за техния син Аркас. Когато Хера узнала за тази връка, превърнала Калисто в тромава мечка. Веднъж, докато Аркас бродел из гората, ненадейно от храстите излязла  една мечка. Той не подозирал, че това е неговата майка и понечил да я прониже със стрела. Зевс, който зорко пазел своята любима, в последния момент отклонил стрелата и спасил мечката. В същото време той превърнал Аркас в едно малко мече. След това хванал мечката и мечето за опашките и ги отнесъл на небето. Там оставил Калисто да блести като прелестно съзвездие Голямата мечка, а Аркас - като Малката мечка. 
  На небето, като съзвездия, Калисто и Аркас, станали още по-красиви, отколкото били на Земята. Не само хората се възхищавали от тяхната величествена красота, но и самият Зевс. От върха на Олимп той често гледал към тези съзвездия и се наслаждавал на тяхната прелест и ход по небето.
  Не било приятно на Хера да гледа своя съпруг, да съзерцава Калисто и Аркас. Тя се обърнала с гореща молба към бог Посейдон, владетелят на моретата, да не допуска Голямата мечка да се докосва до морето и така тя да умре от жажда. Бог Посейдон не удовлетворил молбата на Хера и да огорчи брат си Зевс. Голямата мечка продължила да обикаля около полюса, като веднъж в денонощието се спуска ниско над северната страна на хоризонта, допира се до морската шир, утолява жаждата си и след това се издига високо още по блестяща, привличаща погледа на хората и боговете.




вторник, 12 януари 2016 г.

Легендата за Родопа и Хемус

  
Родопа планина


  Много, много отдавна, сред безкрайни зелени треви и красиви, благоуханни цветя живеели щастливи хора. Между тях били Родопа и Хемус. Обич сгрявала сърцата им и тя била толкова силна, че предизвиквала възхищение у всички. Млада, красива, с пъргава походка, с очи сини като небето, Родопа всеки ден очаквала своя любим. Тръпнело сърцето на девойката, когато зърнела гордата, внушителна фигура на Хемус. А той пристъпвал към нея смирено, сякаш виждал пред себе си богиня. Щастие извирало от двамата влюбени, неземна и тайнствена красота ги обграждала и те дълго стояли един до друг, заслушани в музиката, родена от сърцата им. Всичко около тях притихвало, сякаш цялата природа коленичела пред чудото, наречено любов. Но ако хората се радвали на прекрасната обич между Родопа и Хемус, боговете им завидели. От своите небесни покои всемогъщият Зевс пожелал да има за себе си прекрасната Родопа. Предложил й неземно щасте, дори безсмъртие бил готов да й даде. Но нищо от това, което давал великият бог, не било толкова скъпо за Родопа, както обичта й към Хемус. Затова и отхвърлила предложеното й от Зевс безсмъртие. Но това предизвикало гнева на всемогъщия. Оскърблението било толкова силно, че не само Олимп затреперил, но и цялата земя усетила върху себе си божия гняв. В желанието си да отмъсти Зевс вкаменил сърцата на Хемус и Родопа и ги превърнал завинаги в планини. Надявал се, че по този начин ги е разделил завинаги, че е победил тяхната любов. Но макар и вкаменени, Родопа и Хемус съхранили завинаги в себе си любовта. И до ден днешен тя продължава да живее, да ги крепи и одухотворява. Векове наред те пленяват с красотата си – тя, нежна, галеща като ласка, а той горд, величествен, могъщ и непобедим. И днес, взрем ли се в тях не можем да не открием, че те продължават да се зоват, да се очакват и стремят един към друг. Родопа е обърнала цялото си лице,вечно зелено и младо, нагоре, сякаш търси своя любим. А Хемус е устремил поглед към нея и простира ръце, сякаш да я докосне.

Хемус (Стара планина)


събота, 2 януари 2016 г.

"У любви нет прошедшего времени"

"В любовта няма минало време."

   Любовта е изключително красива, пъстра, богата, щедра, блага, нежна, добра, открита, искрена и чиста. Тя облагородява сърцето и душата на човек. Тя е могъща живителна сила, която твори, съзижда и никога не вехне. Това, разбира се, се отнася само до истинската любов, която дава, без да иска в замяна и помага, без да търси отплата. Казват, че тя трудно се открива. Спори се, че дори не съществува - била измислица, просто приказка от детска книжка. Сравняват вярата в нея с тази в Дядо Коледа. Това са думи, изречени от хора, които никога в живота си не са се срещали с тази вълшебница, не са виждали светлината, с която озарява монотонното ежедневие и го прави специално и необикновено.  Тя е като слънцето - стопля сърцето ти и осветлява нови хоризонти в най-чудни краски пред теб. А най-невероятното е, че тази огромна сила може да бъде открита там, където най-малко си очаквал. Тук ще си позволя да вмъкна едно тематично стихотворение на великия и гениален български писател Иван Вазов.

 Щастието

В насладите дирих го,
в труда и в мисълта,
в балканите търсих го,
в природата света;


в поезьята омайна
напразно го дирих:
на славата нетрайна
пелина само пих.


Измами след измами!
Несбъднати мечти!
Но в пътя на скръбта ми
изпречи ми се ти.


И щастьето - туй цвете
от сладостни лучи,
видях го, че ми свети
във твоите очи.


   Ако сте разбрали думите на поета и сте ги усетили като свои, то тогава вие сте щастливци, защото истинската любов присъства в живота ви. Срещата и познанството с нея не се забравят, защото те не отминават. Истинската остава и гради бъдеще независимо от обстоятелствата. Ето защо битува фразата: "В любовта няма минало време." Пожелавам ви да срещнете този слънчев поглед, който да преобрази живота ви към по-добро!

Ако не виждате прикаченото видео по-долу, отворете връзката към него.


 



вторник, 29 декември 2015 г.

Happy New Year



В секундите надбягани от пулса на сърцето,
пристига сняг на прага ни и става много светло!
Приижда с гръм и музика, облечена във бяло,
среднощната илюзия да почнем от начало - 
да сложим ясна граница на своя ден предишен,
и върху чиста страница - ден първи да напишем!
След празничните изстрели в пространствата далечни,
ще срещнем нови истини и хора по-човечни!
Тревоги ще изпитаме, ще се стремим към нови цели.... 
В нощта прииждат дните ни, като снежинки бели!



Щастлива Нова Година!

Във празничния, светъл час
камбани приказни звънят,
и обещават с чуден глас
надежда, вяра и мечти!!!

Да се изпълнят нашите сърца
със мисли чисти и дела красиви,
успехите да бъдат редом с нас,
да бъдем истински щастливи!!!



В утрото на Новата година,
с блясъка на идващите дни,
нека радостта не те отмине
с щастие и обич те дари!




неделя, 20 декември 2015 г.

Легендата за коледната елха

   В святата нощ, през която във Витлеем се родил Спасителят на света, се радвали на това събитие не само човеците, но и полските цветя и дърветата, които растели наблизо до пещерата, дето лежал Младенецът Иисус, пазен от Ангели.
   Най-добре успели да видят спящия Мла­денец три дървета, ко­ито растели пред сама­та пещера: величестве­ната палма, високото клонесто маслиново дърво и простата зеле­на елха. Те радостно шумели с листа и не­търпеливо разговаряли помежду си:
  - Да идем - казала палмата на маслината - да се поклоним на Младенеца и Му поднесем нашите дарове.
  - Вземете и мен с вас - тихо помолила елхата. Двете горди дървета погледнали презрително на скромната си сестра. Палмата й отвърнала:
  - Какво? Ти си толкова бедна и окаяна! Какъв дар можеш да принесеш на Младенеца? Не виждаш ли, че имаш само остри като игли листа и дори сълзите ти са воняща смола!
   Бедната елха смутено замълчала, едва осмелявайки се да хвърли още едни плах поглед кьм прекрасния Младе­нец, Които лежал в яслите, обкръжен от златосияйна светлина.
   И ето, събудил се малкият Иисус. В пречистите Му нозе лежал разкошен палмов лист - дар от красивата палма и благовонно масло от маслината, което изпълвало цялата пещера с благоухание. Но очите на Богомладенеца се насочили към скромната и свенлива елха. Той ласкаво се усмихнал и протегнал ръчички към нея. Добрата елха! Тя била толкова радостна и щастлива, че навела зеленото си стъбло в смирен поклон пред малкия Господ на славата...
  А един от Ангелите нежно казал:
  - Нека това да ти бъде за награда, мило зелено дърво! От днес ти си призвано да прославяш празника на Христовото Рождество с твоето вечно зелено облекло и с блестящите, подобни на звезди украшения, които човеците за вечни времена ще поставят върху тебе в тази благословена нощ. Ти ще носиш на децата радост, а на възрастните ще напомняш за златните дни на тяхното детство. О, бъди благословена.


събота, 12 декември 2015 г.

Духът на Коледа



Коледа
Григор Угаров

Днес от всеки поглед блика
радост светла и велика;

чудна песен е запяла
вред земята побеляла.

А във всяка къща мило
свети мъничко кандило,

сякаш пламъка му ален
от звездата е запален.

Нашта обич го опасва
никога да не угасва,

както вечните зори
в златен пламък да гори,

та във студ и бури бесни
да живеем пак със песни,

всеки ден що иде нов
да го срещаме с любов.
 

Коледа
Иван Бунин

- Ти, елхице позлатена,
расла, весела засмена,
и клонила най-високо,
най-далече и широко.
Ти ли позлати гората,
и пътеките, полята?

- Аз съм всички позлатила,
клони, птички посребрила,
че от белите кошари
идат Божи коледари.
С тях ще хвалим Боже чедо,
Ой Коледо, мой Коледо!…
 

Чудна звезда

-Що така си заблестяла,
ей ,звездице ,ясна,бяла,
и с лъчи прозрачни ,меки,
къпеш снежните пътеки?
-Грея,ой,детенце будно,
грея тази вечер чудно,
че Ви нося радост свята,
радост вечна на земята.
Затова съм заблестяла,
затова съм ясна бяла-
грея с туй дърво елхово,
че е Рождество Христово.



Тиха нощ, свята нощ

 Тиха нощ; свята нощ!
Всичката земя е в тишина;
Виж! Витлеемската светла звезда
Мъдрите кани от чужда страна,
Гдето Христос се роди.

 Тиха нощ! Свята нощ!
Песен сега на похвала
Ангели пеят със радостен глас!
Вест за спасене донасят до нас:
Ето, Спасител дойде!

Тиха нощ! Свята нощ!
Всичката земя пей с веселба;
Богу во вишните да се даде
Слава и почет; от всякъде пей:
Мир за всегда на земята!



Молитва
Иван Вазов

Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа!
С ум и разум надари ме
да не мога да греша.

Запази ми ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща!

Дай на мама, дай на тате
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя,
и добро на наш народ!